Приближавам се до гише с неонов надпис „Информация":
- Извинете, може ли да ми кажете какви заминаващи влакове има скоро?
Онази от другата страна ме оглежда преценяващо.
- За къде пътувате?
- Ами за никъде, още не съм решила накъде да тръгна. Затова питам какво имате в наличност като възможни посоки.
Този път погледът й сякаш казва: „Леле, тая е много зле". Но успява да остане любезна:
- Като те гледам... колкото и да се опитваш да го скриеш, отдалече ти личи, че си от русалките. В момента имаме само една отворена линия - Нептун-Сатурн.
- Е, няма ли други дестинации?
- За теб не!
- Ами не знам дали е подходящо, вече катастрофирах по тази линия. В един сатурнианец се блъснах. Страх ме е да не се повтори инцидентът.
- До края на юли разполагаш само с тази посока. Във всички случаи, когато стигнеш там, ситуацията ще е различна.
- Тоест?
- Ви трябвало да ти е ясно.
- Ами... не ми е. Обяснете ми, моля!
- Когато пътуваш от Нептун към Сатурн, любовта се отхвърля, забранява или отрича. Сатурн е този, който казва: „Не" в по-голяма част от случаите. Когато пътуваш в обратна посока от Сатурн към Нептун, любовта спасява, лекува или изчезва. Нептун е прекалено мъгляв, за да знаем... хм, какво ще намериш там.
- Звучи по-добре от първото. Дайте ми един билет Сатурн-Нептун. Бързо, моля!
- Преди да се качиш на влака, прочети внимателно инструкциите.
Грабвам билета и инструкциите, зарязвам багажа - желателно е придвижването между приказките да става без излишен товар и хуквам. По пътя разлиствам въпросните инструкции и чета:
Ти си сатурнианка. Това означава хладна, резервирана, пресметлива, затворена. Позволена е дори лека асоциалност. Ти си тази, която казва: „Не!" ти си тази, която отблъсква. Ти определяш правилата и поставяш граници. Приятно пътуване!
Служба по контрола на преминаването междy приказките
Не звучи чак толкова неизпълнимо. Даже естествено се получава, защото толкова боли отвътре, че трябва задължително да го скрия зад някаква непроницаема броня. Влакът потегля - все едно само мен е чакал. Унасям се. После сънувам.
Вървя към дома си. Една зелена триетажна къща, с овални арки на първия етаж. Аз живея на последния. Третия. Там съм по-близо до звездите. Пред къщата е пълно с хора. Снегът е почернял от стъпките им. Хората са тревожни, изпъват любопитни вратове. Нещо се е случило. Нещо неприятно. Разбирам, че съседът ми - този, който живее на долния стаж, един самотен старец, чийто дом е претъпкан от пода до тавана с прашни вехтории - се е самоубил. Полазват ме ледени тръпки. Смъртта е била толкова близо до моя дом. Разбирам, че се е самоубил на балкона - единственото място в дома му, където има въздух. Как? Прерязал си гърлото. Ужас! Кошмарен начин да сложиш край на живота си. Ужасно е и че сега полицаите ще трябва почти да пълзят из лабиринта от вехтории, за да изнесат вкочанения труп.
Тъкмо си го помислям, и виждам как носилката с черна найлонова торба излиза от входа на къщата ми. Успели са все пак. Но аз съм твърде потресена, за да се прибера сега. Отдалечавам се, за да се успокоя малко, да подишам въздух из заледените улици. Когато се престрашавам да се върна обратно, тълпата я няма. Останал е само изпотъпканият сняг. На балкона на стареца, там където се е самоубил, има двама полицаи, които разкъртват леда на балкона му с дълги метални пръти. Тръгвам към входа на къщата. Трябва да мина под една от арките. Когато наближавам, от водосточната тръба се чува стържене, което болезнено нахлува в мозъка ми. В краката ми падат две огромни кървави буци лед - ето какво са разкъртвали полицаите на балкона. Боже, колко кръв е изтекла от този човек! Боже, колко ли болка трябва да е имало в него, че да я изтръгне от себе си с нож... по този начин! Стоя под арката и не смея да направя крачка нито напред, нито назад. Чувам как от водосточната тръба започва да тече вода - отначало плахо, задавено, а след това силно и плътно. Страх ме е да погледна нагоре - ами ако и водата е кървава... Но ме е страх да погледна и надолу - там са кървавите ледени буци. Все пак искам да се прибера у дома. Тръгвам напред. Обръщам глава и виждам как от водосточната тръба тече вода - бистра, кристална, като разтопен лед. И искри на слънцето. Тръбата бълва чиста вода, която ме хипнотизира с красотата си и аз оставам така, с извърната нагоре глава...