Събуждам се. Гласът ми се върнал. Нима всичко свърши? Може би най-накрая съм успяла да изплюя (дори и насън, макар и насилствено) онези две ледени буци любов. Сядам да пиша, тъй като имам много неща, които трябва да разкажа. За 12-ти дом, за Нептун, за Рибите, за любовта, за насилието, за жертвите и за спасението. Пиша лекция за астрологичната конференция в края на май. Там ще има хора, които искат да чуят какво имам да кажа. Сигурна съм.
Писмо 43
Вавилонеца
Танцувай. Но не боли при всяка стъпка. Значи все пак съм успяла - успяла съм да се прехвърля в друга приказка. Освен това не танцувам сама. Той ме покани - Вавилонеца. Разбира се, аз първо казах: „Не!" - запомнила съм добре инструкциите. Само дето моите „не"-та никак не го разубеждават.
Вавилонеца е странен. Той е астролог, но не съвременен астропсихолог, нито пък класик, пазител на традициите на елинизма, древната арабска астрология и средновековието. Не, той е още по-древен - вавилонски астролог. Единствен по рода си. Колегите ми го смятат за гениален. На мен ми изглежда леко социопатичен. Колегите ми смятат, че всички гениални са малко луди. Приемам обяснението, но ми е малко трудно да намеря общ език с него. Не мога да се впечатлявам от всеки гениален астролог на този свят!
Вавилонеца е от Варна. Идва в София само от време на време заради някакво съдебно дело. Когато е тук, се обажда и с група колеги астролози излизаме с него да го забавляваме. Астролог в нужда се познава, нали така? Дори му направихме хороскоп на салфетка в една пицария, за да можем и ние малко да се забавляваме. Той се съгласи, призна, че имал големи проблеми със съпругата си - вече бивша и... разговорът някак си увисна отново над салфетката. Оживи се чак когато ни предложи да идем в някакъв салса клуб.
Танцуваме. Бих предпочела да знам повече стъпки, но Вавилонеца е убеден, че освен гениален астролог, е и гениален учител по танци. Не се отказва да ме инструктира и убеждава колко е лесно всичко. Продължаваме. От време на време казвам: „Не!" и си сядаме. След малко моето „не" е преодоляно и пак танцуваме. Не може да му се отрече, че е търпелив. И настоятелен.
Някъде към полунощ аз най-накрая влизам в ритъм. Уморени, поддържащите гардове на преднамерената студенина се стопяват и аз успявам да почувствам удоволствие от танца и движението. Затварям очи и се опитвам просто да усещам музиката, да следвам ритъма и неговите движения. Ето това е да си слаба жена - да се оставиш някой мъж да те води. Вавилонеца веднага усеща промяната. Предполагам, че обърква малко моите упражнения по слабост с нещо по-лично, защото и неговите движения се променят. Започва да ме прегръща по-плътно, използва центробежната ми сила, за да ме привлече към себе си, повдига брадичката ми, за да ме гледа право в очите. Погледът му определено искри, в него има и възхищение и възторг - все неща, които не докосват опустошената ми душа. Аз знам, че погледите, завъртането и привличането на телата са елементи от самия танц, но точно сега ми иде да избягам от тези елементи и от него включително. Хуквам към изхода. Той хуква след мен.
Навън е тихо и се диша по-леко. И двамата поглеждаме нагоре, към звездите. Нащърбените силуети на съседните кооперации ограничават гледката. Но Вавилонеца веднага разпознава съзвездието над главите ни. Хваща ме за ръка и ме повежда по улицата, говорейки за звездите - така са правели вавилонските астролози. Имам предвид наблюдаването и опознаването на небето, не държането за ръка. На мен ми е добре, затова го оставям да ме води. Дори се смея на шегите му. След една пресечка решавам, че надали е чак толкова социопатичен, колкото ми се е сторил в началото. След още две пресечки той внезапно спира, прегръща ме и се опитва да ме целуне.
Дошъл е моментът за поредното „не". Изплъзвам се. Казвам, че не мога така. Как не мога - интересува се той. Ами не мога така, не те познавам. Освен това... си имам проблеми. Какви проблеми - пита той. Ами такива - лично-драматични проблеми с мъже. Ходя на терапия. И искам връзка с нормален мъж. Тайничко се надявам тези мои изявления да го откажат напълно от идеята да продължи да настоява. Дори съм леко възмутена - ама той сега какво? За каква ме взима?! И какво си въобразява?! Че ей сега веднага ще му се хвърля на врата и след това в леглото?! Пък и сме колеги, утре няма ли да му е неудобно, като ме види...