Бяхме доста пийнали по случай рождения й ден и танцувахме на единствената случайно попаднала в плейлистата бавна песен. Изконсумираната до този момент смес от енергични чалга парчета, популярни руски военни песни и по-пресни дискохитове, се оказа много подходяща почва за прозрения. Перличка ме погледна леко накриво и категорично отсече: „Виж какво, Яна, твоят проблем е, че търсиш при мъжете нещо, което няма да намериш там. Това, което търсиш, може да ти го даде само жена". И двете осъзнахме правдивостта на това прозрение чак на следващия ден, но ефектът му се оказа много траен и много лечебен. Аз вече не се опитвам да търся при мъжете това, което няма да намеря при тях. Например разбиране, съчувствие, нежност, желание за сливане, любов и други подобни дребни неща. Все едно огромна тежест падна от раменете ми. И от нейния рожден ден насам съм нов човек!
Перличка е единствената хомосексуална жена, която познавам, но благодарение на нея се запознах с много такива. Изведнъж тук, във Варна, се оказах в компанията на дузина жени, които харесват жени и се почувствах като малко, дори мизерно малцинство. Смятам, че съм голяма щастливка, задето знам каква е разликата между това да си харесвана от мъж и харесвана от жена. Мъжът харесва хищнически, консуматорски, първично и плътски. В погледа му има незадоволен глад и намерение да превърне жената във вечеря според вкуса му - в повечето случаи шопска салата с кебапчета и ракийка, в изключително редки случаи галавечеря с черен хайвер, свещи и разпилени по покривката розови листенца. Жените харесват някак... божествено. Все едно се потапяш в безкраен топъл океан от нямо възхищение и преклонение. Жената не иска да излапа вечерята. Тя иска да даде от себе си, за да увековечи и умножи красотата. Мъже, завиждам ви, ама искрено! Ако можех да избягам не само от очакванията си, а и от природата си, щях да се наслаждавам до края на живота си на това усещане - да съм боготворена от жена. А след това навярно щях да разбера какво е да съм обичана от жена. И все пак, тъй като на земята няма рай, сигурно и в това се крият известни рискове. И без друго не ми е сега времето да бягам от природата си. Днес за пръв път видях света преобърнат и смятам, че това е достатъчно значим подвиг. Просто имам нужда от мъжко присъствие. Знам, че Вавилонеца е във Варна, знам че ако му се обадя, ще дойде. Затова чистосърдечно се поддавам на егоистичните си импулси и му звъня.
Морето през май превръща дори силните жени в най-обикновени глезли.
Вавилонеца идва, разбира се. Чувствам се слаба и спасена. В началото. Малко по-късно се чувствам и застрашена. Той ме прегръща. Аз казвам: „Не!". Той се навежда към мен, за да вдиша парфюма ми. Аз казвам: „Pure Poison на Диор". После пак казвам: „Не!" Отиваме на бар, за да танцувам. Обичам да танцувам. В единия край забелязвам групичка момчета, които приличат на гейове. В другия край група хетеросексуални момичета танцуват и се опитват (напразно) да привлекат вниманието им. Аз пък танцувам за себе си. Защото знам, че вниманието на Вавилонеца ми принадлежи. Хубаво е да имам монопол върху нечие внимание. Хубаво е да се чувствам толкова харесвана и желана. И е още по-хубаво, че мога да кажа: „Не!" а той да продължи да ме харесва. Започвам да разбирам колко му е било хубаво и удобно на моя бивш женен любовник...
Тази вечер, в този бар, Вавилонеца ми казва, че е свободен. А жена ти? Развели са се. Ами детето? Съдят се, но той няма да го даде, няма да позволи синът му да се върне в Америка. Пита ме в кой квартал на София живея. В „Дружба". Звучи добре - казва Вавилонеца - ще си взема апартамент под наем в „Дружба". На кой етаж? На осмия, близо до звездите. И той щял да си вземе на осмия. И после нека го намерят, ако могат... Тези неочаквани „съвместни" планове ми звучат леко притеснително, уморена съм и искам да си ходя. Той ме изпраща. Пред най-осветените витрини спира, за да ме прегърне, за да ме погледа на светлината, радва ми се като малко дете и се опитва да ме целуне. Аз казвам: „Не". Когато пресичаме улиците, ме хваща през кръста и вдишва остатъците парфюм в косите ми. „Pure Poison на Диор" - казвам аз - отровна съм, внимавай!" Той пак се смее. Тази вечер е забравил за звездите. Почти успява да ме целуне пред входа. Аз реагирам като леден блок. В мен нищо не трепва. Душата ми е изровена пустош. Вавилонецо, твоята богиня на любовта - Ищар - е в Долния свят. Там, от където няма връщане назад. Във владенията на мрачната Ерешкигал. В Ада. И земята, по която двамата с теб вървяхме, Вавилонецо, все още очаква нейното спасение. Чак тогава жената в мен ще може да те целуне със страстта на богиня.