- Хе-хе, косата ти е мокра.
- Защо искаш да си с мен?
- Хе-хе. Как защо?
- Ами така, защо?
- Защото те харесвам.
[Пауза.] Мисля. Дали това е добра причина? Ами това, че съм толкова умна!? Очевидно не го интересува. Аман от теб, Яна, досега се оплакваше как мъжете искат само да си говорят с теб, защото си много умна и интересна. Но явно никой не те е харесвал достатъчно, че да те иска в комплект с тялото ти, което е великолепно. Само с ум, драга, не се живее. [Продължавам.]
Пуснал я да мине през седмата врата и й върнал голямата корона на главата.
Писмо 48
Mysterium Coniunctionis
Новолуние. Луна в съвпад със Слънце.
Mysterium Coniunctionis.
Слънцето - sponsus Sol - женихът. Луната - sponsa Luna - невестата. Слънцето и Луната са съпрузи, които се прегръщат на двадесет и осмия ден. В новолунието, в Mysterium Coniunctionis - великото сливаме, се раждат новите начала и новите светове.
И Луната каза на Слънцето:
- Аз съм Луната - влажна и студена, а ти си Слънцето - топло и сухо. Аз се нуждая от теб, защото ти си Бащата на всичко, що свети, защото ти си великият Майстор. Но и ти се нуждаеш от мен - както магарето от магарицата, както петелът от кокошката.
А когато застанем рамо до рамо в нашия Дом, тогава аз ще бъда за теб като жена, отворена за съпруга си. И ние с теб, о, Слънце мое, ще се съединим в утробата на този Дом. И аз ще те погаля и ти ще ми дадеш душата си. И ти ще ме погалиш и аз ще ти дам красотата си, и двамата ще бъдем повече от преди, ще се слеем в прегръдката си и ще се възвисим на върха на света. Ще бъдем съвършени като смес от горчиво вино и сладка вода. Аз ще се къпя в твоята тъмнина като черно мастило, а ти ще се разтваряш в мен. И ще сме двамата в Дома на Любовта. Ще облека Твоя мрак и ще те даря с Моята празнота.
И каза Слънцето на Луната:
- О, Луна, ако ти изпълниш това обещание и не ми навредиш, ако не посечеш лапите на лъва, ако не посечеш крилете на птиците, ако не посечеш опашката на пауна, ако моето тяло излезе or този Дом, ако се отдели or нашата прегръдка и се върне - цяло и непокътнато, аз ще те даря с едно ново целомъдрие. Аз - Бащата на всичко, що свети - ще излея светлината си в тебе и няма да има тъмнина. Аз - великият Майстор - ще те направя силна в борбата с огъня. И ти няма повече да се бориш с мен, защото ще си нежна, а не бунтовна.6
Писмо 49
Mappa Mundi - карта на един свят
Сгушвам се в прегръдките на Вавилонеца. Малко ме е страх. Толкова много ме отхвърляха, че някаква частичка от мен чака и той да го направи. Ядосана съм на тази частичка, опитвам се да й запуша устата, като вместо нея говоря аз:
- Кой е Йов? Разкажи ми за него? - питам.
Вавилонеца отговаря:
- Ами Йов е бил много праведен, непрекъснато се молел на господ. Сатаната му завидял и убедил бог да го остави в негови ръце, за да изпита вярата му. Бог се съгласил и Сатаната отнел от Йов всичко, което притежавал - добитъка, богатството, децата му. Но Йов не спрял да се моли. Не се отрекъл от господ. И след като го изпитал и се уверил във вярата му, господ му върнал всичко.
- А защо рисуваш библейски мотиви, след като си мюсюлманин?
- Това съм го рисувал преди да стана мюсюлманин.
- И за какво ти е да си мюсюлманин? Нали Господ е един, защо ще го сменяш?
- Веднъж гледах един филм. Знаеш ли как мюсюлманите влизат в бой?
- Не. - отговарям.
- С усмивка. Те не се страхуват от смъртта. Защото вярват, че ако умрат в битка с неверници, Аллах ще ги приеме при себе си. Такава армия може да бъде непобедима. Не можеш да ги уплашиш със смъртта - те искат да умрат.
- Това е фанатизъм.
- Аз им се възхищавам.
Макар да не споделях религиозните уклони на Вавилонеца, вече бях попаднала в неговия свят. И за мое учудване този свят не беше населен само с древни и прашни антики. В него живееше воин на име Саргон Велики, роден тайно от жрица и пуснат в намазана със смола кошница по течението на реката, открит от рибар. Първо Саргон станал градинар в царския дворец, а по-късно виночерпец, спасил живота на царя при покушение срещу него, а след време сам станал цар и велик пълководец - наричал себе си "Възлюбения на Пиана" - богиня на любовта и войната, позната още на човеците като Ищар или Венера.
В своя свят Вавилонеца води спорове с известни учени като починалия професор Пингри, който твърдоглаво отхвърлял съществуването на шумерската астрономия. В мита за Инана, когато тя се спуска в подземния свят на мъртвите (Долния свят) и остава там три дни, Вавилонеца вижда символика на звездните пътешествия на Венера. А Пингри - не.