- Защо когато Инана стига до вратите на подземния свят, казва: „Аз пътувам от запад на изток"? Не е ли това Венера, която изчезва на запад и след три дни невидима фаза отново се появява на изток като утринна звезда?
- Не знам точно защо Инана казва, че пътува от запад на изток - отговорил Пингри - но тя не е невидима 3 дни! Тя може да бъде невидима между 1 и 14 дни.
- Да! - казал Вавилонеца - Тя може да е невидима от 1 до 14 дни, но на специфично място от 8-годишния й хелиакален цикъл тя е невидима точно три дни. А и средната продължителност на нейната невидимост за целия й 8-годишен хелиакален цикъл е три дни.
За разлика от Пингри Вавилонеца наблюдава небето - където и да отиде, го наблюдава... Рецитира суфистки стихове дори в най-шумните барове. Иска да танцува. Когато ме гледа как танцувам, казва с блеснал поглед: „И сега да умра, няма да съжалявам за нищо, защото съм щастлив!". В неговия свят има и говорещи фикуси, там свети звездата на Еа и когато богинята Венера застане в сърцето на Плеядите, светът на хората се променя.
Чувствам се прекрасно в този свят. В сравнение с ледената пустош на женения беглец, при вавилонеца е като в лунапарк: искрящо, шумно, живо, пъстро. И всичко това е за мен.
Той се върти около мен като въртележката около оста си, като Земята около Слънцето, като Луната около Земята. Искам да бъда с него, искам да бъда обичана, искам да бъда прегръщана, искам да бъда в този свят, който толкова много прилича на моя. И в моя свят е пълно с богове и богини, с планети, съзвездия, стихове. Струва ми се толкова възможно, логично и красиво да имаме един общ свят.
- Ти си малко социопатичен, знаеш ли? - питам аз.
- Малко ли? Аз съм МНОГО социопатичен. - отговаря той, смеейки се. Но аз съм гениален и на мен всичко ми е позволено.
- Ти да не си мислиш, че само ти си гениален, и аз съм гениална! Ще трябва някак си да се разберем.
Вавилонеца е единственият човек, който е толкова луд, колкото съм и аз. Не, той е дори по-луд. Аз поне се вписвам в обществото по един по-мирен начин - ходя на работа, невинаги спазвам работното време, но си изпълнявам съвестно задълженията, гледам си децата... А той не се вписва никъде. Не спазва никакви рамки, граници и закони. Заявява, че ако съдът се произнесе в полза на бившата му съпруга за правата върху сина му, ще избяга с него. В някоя държава, която не се умилква пред силата на САЩ. Колкото повече наближава датата, на която трябва да излезе решението, толкова по-мрачен и напрегнат става той. И толкова повече гневът, страхът и отчаянието превземат великолепието на неговия свят.
- И ако ми се наложи да избягам, Яна, само ти ще знаеш къде съм. И ще дойдеш при мен.
Иска ми се да вярвам, че не е способен на такава лудост. Че не е способен да погази законите - човешките и божиите. Йов е приел нещастието си и не се е отрекъл от бог. А аз... на мен най-чистосърдечно и егоистично ми се иска да имам бъдеще. Та аз само преди няколко седмици го видях - моето бъдеще, твоя свят. Само преди няколко седмици създадох една мечта - за нашето бъдеще и нашия сеят.
Писмо 50
Кой ще реши уравнението на съдбата и любовта?
Въпреки страховете си решавам да съм смела.
Въпреки че до последната, трета по ред, точна опозиция между Сатурн и Нептун остават само две седмици, аз решавам, че невярата в бъдещето не е правилното решение за мен. Все още не съм сигурна какво ще се случи - дали Сатурн и Нептун в последната си битка ще решат съдбата на връзката ми, или аз притежавам свободна воля и мога да решавам сама. Само времето ще покаже. Припомням си думите на онази зад гишето с неонов надпис „Информация": Косато пътуваш от Нептун към Сатурн, любовта се отхвърля, забранява или отрича. Сатурн е този, който казва: „Не!" в по-голяма част от случаите. Когато пътуваш в обратна посока — от Сатурн към Нептун, любовта спасява, лекува или изчезва. Нептун е прекалено мъгляв, за да знаем... хм, какво ще намериш там.
Когато съм с Вавилонеца, чувството за самота не съществува. Нямам представа как успява да го заличи или приспи. От много години съм сама, и то в най-лошата форма на самота - хем с някого, но всъщност съвсем сама. Новото, преоткрито усещане за свързаност дрогира мозъка ми с ендорфини, които ме зареждат със сили да успокоявам моя любим. Дори се опитвам да му дам друга перспектива върху проблема му, опитвам се да бъда гласа на здравия разум, гласа на майката. Уверявам го, че ако аз съм на мястото на бившата му съпруга и той ми открадне сина, ще долетя с първия самолет и собственоръчно ще го убия. Той ме уверява, че жена му не е като мен. Че тя не е добра майка. Че е жестока и безчувствена. Че ако български съд вземе решение да прати българско дете в Америка, това ще е велика неправда, която може да бъде поправена само с решителни действия от негова страна.