Нима мога да настоявам да избере мен пред сина си? Това е невъзможен избор, пред който не мога да го поставям. Аз самата винаги бих избрала децата си пред когото и да било друг на този свят. Но ми се струва, че неговият избор е по-различен: между това да приеме и спази човешките закони или да превърне себе си и сина си в бегълци; между това да приеме божията воля или да се разбунтува срещу невидимите нишки от причини и следствия, изтъкали съдбата му.
Въпреки цялото напрежение, което неизвестността носи, Вавилонеца не спира да се стреми към мен, да ме кара да се чувствам като кралица, като много специална и много желана кралица. Трудно ми е да споделям тегобите от миналото си с него, но въпреки това го правя. За да има баланс. Би било голяма грешка да загубя баланса между неговия и моя свят още в началото - между неговото минало и моето, неговите проблеми и моите. Колкото и притеснен да е, все трябва да намери енергия да мисли и за мен. И той го прави. Донякъде...
- Защо трябва да ходиш на психотерапевт, Яна? – пита ме той.
- За да си разреша проблемите. За да открия какво в мен привлича неподходящи връзки. За да говоря с някого за моите проблеми, за това което мисля и чувствам.
- Нали аз съм тук, говори с мен! Недей да ходиш при него.
И аз спирам терапията си. Не заради неговото желание - самият терапевт прецени, че вече съм достатъчно щастлива, че всичко звучи достатъчно обещаващо и няма смисъл да продължаваме да ровим в миналото. Аз се съгласявам. Наистина не искам вече да ровя в миналото си. Там има толкова много болка и разочарование, а някои от раните ми са съвсем пресни. А покрай прясното и старото започва да свети като повредена неонова лампа. Не, сега съм щастлива, защото най-неочаквано намерих човек, с който вибрираме на честота, за каквато не съм и подозирала, че е възможна. Миналото трябва да си отиде, за да освободя място за бъдещето. Няма да бързам, нека всичко стане бавно и спокойно.
Разплаквам се само веднъж. Преди Вавилонеца да си замине за Варна. Той ме успокоява. Прегръща ме. Дори това ме прави щастлива. От години никой не ме е прегръщал, за да ме успокои. Напротив - слагат ме на стола отсреща и заявяват, че съм достатъчно силна да се справя сама. Или просто ми обясняват, че плача за глупости. Потъвам в тази грижовна прегръдка. Разбираме се, че следващия уикенд ще отида при него във Варна.
- Ще ми се обадиш ли, когато излезе решението?
- Да, само ти ще знаеш. Освен това... този парк е толкова хубав, а и виж какви хубави кооперации има наоколо. Кой ще ме намери, ако си наема един апартамент? На последния етаж. Само ти ще знаеш къде съм и ще идваш при мен.
Как да му кажа, че нямам желание за нова тайна връзка? Как да му кажа, че искам възможна, а не невъзможна връзка? Как да му кажа, че имам една мечта за бъдеще и тази мечта е в неговите ръце? Замьлчавам. Донякъде oт страх, че ако проговоря, той няма да ме чуе. После се упреквам вътрешно, че позволявам на миналото ми да владее и настоящето. Отърсвам страховете oт себе си като капки дъжд и го целувам.
- Знаеш ли, че според древните гърци изгнанието е било едно от най-тежките наказания: изгнание или смърт чрез отравяне. Между тези две неща е трябвало да избира и Сократ - избрал е смъртта, защото изгнанието се е считало за най-недостойно.
А ти знаеш ли, че древните гърци не са казвали: „Аз съм влюбен"? Те са казвали: „Прониза ме стрелата на Ерос". И тези стихове за любовта, които рецитираш с толкова страст, Вавилонецо - ти вярваш ли в тях? И кой ще реши уравнението на съдбата на любовта ми - Сатурн, Нептун, аз, ти или гърците?
Писмо 51
Love is an act of blood and I'm bleeding!7
Петте дни от седмицата ги изпровождам един по един с широка усмивка и с потропванс на токчетата на златните сандали. Най-накрая идва събота - денят, в който Вавилонеца трябва да се обади, както обеща. Денят, в който ще бъде в София и ще се видим. Чакам.
Съботата също се изнизва. Той не се обажда. Това все още нищо не значи - той е казал края на седмицата. Идва неделята - последният ден. А и аз - по предписание на психолозите - внимавам да не се самопрограмирам, очаквайки пак да ме разочароват, трябва да очаквам точно обратното - да си спази обещанието. Иначе моите негативни очаквания ще развалят всичко. Значи в неделя няма начин да не се обади.