Вече съм леко напрегната. Гледам към телефона през 5 минути. А пред мен нимфата Мая ражда Хермес и гласът й ехти: Каквото ще стане - ще стане. Каквото няма да стане - няма да стане!. Не, все още не полудявам. Просто се намирам в една зала, на семинар по астродрама. Гледам как Хермес изпълзява от пещерата си и започва да върши бели - убива една костенурка, за да си направи арфа, после краде стадото на Аполон, после лъже, че не го е откраднал... И лъжата му дори не е наказана. Зевс е изпълнен с бащински чувства - очевидно силно впечатлен от живачния интелект на сина си. Разбира се, възстановява справедливостта, но не забранява на Хермес да лъже в бъдеще - няма никаква санкция от морално-етичен характер. Така е то в митовете: каквото ще стане - ще стане, а каквото няма да стане - няма да стане.
Неделята е към своя край. Вавилонеца не се е обадил. Венера тъкмо е влязла в сянката на своя предстоящ ретрограден цикъл. Аз звъня. Сатурн е в точна опозиция на Нептун - за трети, последен път. Няма го. Меркурий току-що е станал ретрограден. Никой ме знае кога мога да го намеря. Раздразнението в гласа на майка му, оказала се единствената жива душа на другия край на линията, ясно показва, че е най-добре изобщо да не го търся. Аз съм...
Край. Всичко свърши. Изчезнал е. И той - като другите - ме излъга! И той - като другите - ме подведе. И той - като другите - е дошъл, за да вземе, а не да даде. Решението е излязло, избягал е, само дето ме остави като пълна глупачка да чакам да се обади. Край. Аз съм... ...с отрязана глава. Главата ми... короната.. току-що ми върнаха короната на последната порта. Защо се върнах в света? Защо извървях целия път от Долния свят до тук? Заради този един-единствен удар! Много точен, много бърз и много кървав.
Love is an act of blood and I'm bleeding!
Аз съм... Коя съм аз?... Не съм Ищар. Вече. Без глава, без корона... Коя съм? Къде съм?
Аз съм Чинамаста. Богинята, която държи в ръце собствената си глава и жадно пие от кървавия фонтан, който блика от посеченото й тяло.
Love is an act of blood and I'm bleeding!
Умирам. Вървя, плача и умирам. Ден след ден - колко седмици вече? Или месеци? Вървя, плача и умирам. Липите цъфтят, а аз плача. Нямам думи. Нали нямам глава, как мога да кажа нещо без устни. Думите живеят в устата, както металният език в камбаните, думите се отронват от устните. Само плача. Вървя, плача и умирам. Всеки ден умирам от тази болка, от тази бликаща, пръскаща кръв рана. Кога ще свърши тази смърт? Или богините умират вечно?
Love is an act of blood and I'm bleeding!
Ако имах очи, щях да вървя и да те търся - там горе, на прозорците, на балконите, на последните етажи. Но аз нямам глава. Не мога да виждам без очи. Плача. Без очи. Вървя, плача и умирам. Липите цъфтят. Липите прецъфтяха. А аз още плача. Ти знаеш ли какво ми причини, Вавилонецо? ТИ ТИ ТИ НА НА ЗНА Е ЕЕ ШШШ ЛИ ЛИ ЛИ ЛИ КА КА KAAAAAAA МИ МИИ МИИИИ НИ НИ НИ ЛИ ЛИ ЛИ....
Липите. Липите цъфтяха. И прецъфтяха. Няма любов. И там, откъдето преминах, беше пустош. Имаше само лъжи. И всички ме излъгахте. Като новородени Хермеси, недосегаеми, новоизлюпени, ненаказани богчета. И първият ми съпруг, и вторият, и жененият ми любовник, и Неподходящата риба, и Вавилонеца - всички се сляха в един образ, който изчезна в тъмнината, който стана тъмнина. И в нея останах аз, сама - като перла в мрака на мидата, като малка танцуваща искра в тъмнината. Аз срещу Съдбата си. Ще угасна ли?
Ти знаеш ли какво ми причини, Вавилонецо? Ти ли си този, който реши уравнението на съдбата на любовта ми? Прониза ме стрелата и сега кървя.
Love is an act of blood and I'm bleeding!
Ти знаеш ли защо Ищар е слязла в Долния свят? Всички смятат, че е слязла там, за да търси своя земен любим Тамуз. Не е вярно! Тя слиза там, защото това е нейният път и тя го следва. Но при излизането си е трябвало да изпълни едно условие - да прати в Ада при Ерешкигал друг, който да заеме мястото й. И тръгнала Ищар по пътя си - богинята на любовта и не можела да реши кой е толкова грешен, че да го прати там. И когато стигнала дома си, заварила Тамуз с друга жена. И Ищар - богинята на Войната - изпратила него в Долния свят. И ти, Вавилонецо, вече не си Възлюбеният на Инана-Ищар-Венера! Ти си... ти си просто един беглец.