Писмо 52
Приятелите на Йов
Откакто Вавияонеца избяга, аз съм в депресия, всичко в мен боли, в което няма логика, тъй като вече съм мъртва. Тази болка е толкова непоносима, че изпитвам дълбок ужас oт всеки ден, който предстои. Вече не съм в Ада, а отвъд него. Предишният ми Ад в момента ми изглежда като уютно гнездо в сравнение с мястото, на което се намирам в момента. Пропадане в бездна без дъно. Неспособна съм да мисля. Неспособна съм да изпитвам каквито и да било човешки емоции - само болка.
Когато Вавияонеца избяга, аз останах в неговата приказка - в тази за Йов.
Тогава (когато загуби децата си, добитъка и богатството си) Йов стана, раздра горната си дреха, острига главата си и падна на земята, та се поклони и рече: гол излязох от утробата на майка си; гол ще се и завърна. Господ даде, Господ и взе (както беше угодно Господу, тъй и стана), да бъде благословено името Господне.
Но Сатаната не бил доволен. Не успял да докаже на бог, че Йов е един страхлив богоугодник. Затова му пратил болести и покрил цялото му тяло с кървящи гнойни циреи. И Йов заживял в страшни болки. И жена му го посъветвала да прокълне името Господне и да умре. Но Йов не я послушал. И тогава дошли приятелите на Йов. И стояли в мълчание до него цяла седмица. И накрая заговорил Йов, проклинайки деня, в който се родил:
Защо не съм умрял, когато съм се раждал,
и не съм издъхнал, когато съм излизал из утробата?
Защо е дадено на злочестника светлина, и живот –
на огорчените душевно ?
За какво е дадена светлина на човека,
чийто път е закрит, и когото бог е с мрак окръжил?
Въздишките ми изпреварят хляба ми,
и стенанията ми текат като вода,
Защото страшното, от което се ужасявах, то ме и постигна;
и от което се боях, го ме връхлетя.
Но аз Бог ще потърся, И делото си ще възложа на Бога.'
И приятелите на Йов заговорили. И всички смятали, че той е съгрешил някъде, щом го е споходила такава беда. И тогава дойдоха и моите приятели - някои от тях, ако трябва да съм точна.
- Аз... този път съм все едно мъртва... - започвам плахо.
- Помисли си защо искаш да се чувстваш така? Какви дивиденти ти носи това да си непрекъснато срината? - каза Психоложката.
- Неее, аз не искам да се чувствам така! Той ме изостави!
- Не те е изоставил! Това си е твоята реалност. Ти се чувстваш така, защото искаш да се чувстваш така. Върни се на терапия, за да разбереш защо си привлякла тази ситуация. - категорична е тя. Ясно ми е, проблемът трябва да е някъде в мен. И от това се чувствам още по-ужасно.
Въпреки нежеланието си се връщам при психотерапевта си, за да разбера какво ми е толкова чудовищно ненормално, та съм привлякла такава чудовищна болка и разруха в душата си. Терапевтът ми свива рамене:
- А ако на твое място беше друга жена, той щеше ли да избяга?
- Предполагам - да.
- Тогава защо мислиш, че ти си отговорна? Нали сме говорили, че трябва да си по-щадяща към себе си и да оставиш другите да носят отговорността за постъпките си.
- Предполагам - да.
- В момента.., би било направо жестоко към теб да продължим да ровим в душата ти. Когато болката утихне, бихме могли да продължим. Стига да искаш.
Връщам се при приятелите. И както Йов им казвам: „Научете ме, и аз ще млъкна; посочете в какво съм съгрешил."
- Някои хора с години чакат любимите си! - заявява хладно Фармацевта. - Ако аз се разделя с моя любим човек, въпреки болката ще съм щастлив, че съм имал толкова прекрасни моменти.
- Аз нямам толкова много прекрасни моменти - ние сме били заедно няколко седмици само. И освен това... аз не искам щастливи моменти в миналото. Аз искам бъдеще! Бъдещето беше възможно и той ми го отне.
- За какво ти е мъж, не мога да разбера... Имаш си деца, работа, пари. Само за да се грижиш за някого ли? - казва Астроложката.
Господи, как ме заболя от това...
- За да има кой да ме прегърне, да ме обича, с кого да съм слаба, с кого да съм жена и по още хиляди, хиляди причини. Искам в този живот да преживея тайнството да съм жена, до която има мъж. Някой ще ме обвини ли, че търся любов? Или че давам любов?
- Намери някой, когото ти да изоставиш, това ще те успокои. - беше последният й съвет.
- Аз пък още от самото начало знаех, че този човек не е за теб. - казва Рационалната Дева.
- И как така, като не си го виждала? Като не си ме виждала и мен от месеци. Напротив, за мен е. Беше. Жененият не беше за мен, както и геят.