- И този не е.
- Не е така! Ако беше останал, можеше да ми даде точно това, от което имам нужда - вярност, сигурност, стабилност, семейство!
- Едва ли. Не е могъл да остане, тъй никога не е имал намерение точно това да ти даде.
- Можел е.
- Според мен въпросът изобщо не е защо си тръгват. А как става така, не ти избираш тези, които няма да искат да останат.
Айдеее... пак се почна с обясненията, че причината е в мен! Ами кого друг да избера, бре хора! Други нямаше! Да не би да са се наредили цяла редица принцове и аз само да минавам и да посочвам: „Този не, този не, я, на този са му хубави зъбите - този да!" Рационалната Дева обаче продължава:
- Те не изчезват просто ей така, алхимически, ами ти някак си ИЗБИРАШ да спреш погледа си на такива, които да изчезнат. Но изборите могат да се променят, когато разбереш къде бъркаш. Нека да пробваме една игра. Да се сменим - сега ти не си Яна, ти си мьж. Аз ще играя Яна за малко.
- Ами пробвай. Няма да ти е лесно. На Яна никак не й е лесно. Ще се постарая да съм за малко мъж. Но ти гарантирам, че когато моята вътрешна нагласа е „давам" - има трафик, има кандидат-принцове. А когато вибрирам на честота „имам нужда“ - е, тогава настава истинска пустош.
- Сега бъди мъж, стига дава, мъжете не дават! И така... „Здравей Яна!" - казва „той". И аз си казвам - о, той се усмихва, и е внимателен - добреее. Той може да бъде какъвто аз искам. Хайде, ще се усмихна и аз. И сега искам да бъдеш такъв, какъвто смятам, че можеш. Нищо няма да ти казвам, но ти бъди такъв. Няма да искам, но ти ще видиш от какво имам нужда. Дай ми го. Имам нужда да ме заместиш за малко, имам нужда да си по- силен от мен, имам нужда да си по-умен от мен, мини на моето място за малко. Искам да съм друга, когато съм с теб. Ще бъдеш ли с мен?
- Не. Защото Яна не говори така. Това не съм аз, това не е Яна. Яна винаги казва от какво има нужда и какво очаква. Тази тук все едно хленчи.
- Дали?
И не знам защо приятелите ми смятат, че по-добре от мен знаят как се държа в една връзка? Защо смятат, че знаят от какво имам нужда, какво бих казала на някой мъж? Не знам защо смятат, че съм единственият причинител на нещастията си? Сякаш външният, обективен свят не съществува.
- Държиш се като малко дете, което тропа с крак. - казва Психоложката. - Все едно светът е длъжен да ти докаже, че има и други мъже. Светът с нищо не ти е длъжен.
- Неее, не е така - аз не съм малко дете!
- Добре тогава, ти си един уморен възрастен, който иска някой да го смени. Само че и другият до теб е уморен възрастен.
Боже мой, за психолозите само малки деца и уморени възрастни ли съществуват? He съм нито малко дете, нито уморен възрастен. Аз съм отчаян, лишен от любов възрастен. Уточнявам: лишен от любов от страна на партньорите от противоположен пол. Ама всъщност за какви деца и какви възрастни говорим изобщо. Аз съм богиня. И ще ми простите инфлацията на егото, но щом и без друго съм депресирана, тогава по-добре мания за величие, отколкото комплекс за малоценност. А Йов продължава да нарежда:
... няма да сдържам устата си; що говоря в угнетението на духа си;
и ще се оплаквам в горчивината на душата си.
Нима съм море или морско чудовище, та си поставил Ти стража пад мене?
Дотегна на душата ми моят живот; ще се предам на тъгата си; ще говоря с горчивината на душата си...
...Преситен съм на унижение; погледни бедствието ми: то се увеличава.
А към приятелите си, тъй се обърнал Йов:
Слушал съм много такива неща; окаяни утешители сте всички
И аз можех да говоря също като вас, ако вашата душа беше на мястото на моята душа; опълчвал се бих с думи против вас и кимвал бих глава против вас.
Докога ще мъчите душата ми и ще ме терзаете с думи?
Знайте, че Бог ме събори и с мрежата си ме омота. Ето, аз викам: неправда!
И никой не слуша; крещя, и съд няма.
Той ми прегради пътя, и не мога да премина, и върху пътеките ми спусна тъма.
Свлече от мене славата ми и сне венеца от главата ми.
Отвред ме разсипа, и аз отивам; и като дърво изтръгна Той надеждата ми.
Смилете се, смилете се над мене, вие, приятели мои,
- защото ръката божия се допря в мене.
Ще измина дълъг път докато - като Йов - почувствам силата да сложа пръст на устата си и да замълча.
Писмо53
Второ библейско прозрение
Не знам защо едно толкова просто и банално нещо като поредния крах на една любовна илюзия трябва да ме превръща в драматично, разревано и парализирано от депресия същество. Защо се чувствам като прокълната и наказана без причина? Нямам обяснение. Всичко в живота ми е прекрасно: имам си прекрасна работа, две прекрасни деца, достатъчно пари, собствено жилище, прекрасни приятели, здрава съм, хубава съм, имам толкова много интереси, че трудно ги побирам във времето и пространството. Да, животът ми е прекрасен - защо тогава се влача по корем и вия на умряло заради поредния мъж, който е решил да ме зареже, защото няма място за мен в неговия объркан живот? Толкова ли не мога да живея без любов!