Писмо 56
Тринадесетата висша аркана
Събуждам се. Чувствам се като празна стая, пълна единствено с ехо. Което мълчи. Странно е това мълчание...
Премятам в ръцете си колодата с карти Таро. По някаква случайност отново съм с онзи сатенен халат на ярко жълти и червени лалета, лакът на ноктите ми отново е червен. Ще попитам и ще получа отговор. Картите ще отговорят, ехото ще отговори. И аз няма да съм празна стая. Ще задам един-единствен въпрос. Правилният. И ще получа един-единствен отговор. Този,който ми трябва.
Поставям картите на масата пред мен.
Разцепвам колодата на две.
Има ли любов в мен? - питам и обръщам най-горната карта.
Смърт. Тринадесетата висша аркана.
Смъртта е картата на онези могъщи сили, които са извън нашия контрол и съзнание. Картата на края, след който следва ново начало. Нещо трябва да умре, за да се роди отново. Това е вечният кръговрат. Смъртта е точката преди изгрева, мястото, в което все още тъжим и оплакваме загубите, пораженията и разрухата. Смъртта е знанието, че нищо повече няма да бъде същото. Смъртта съдържа обещание за бъдеще. Обещание за живот. Животът не може без смъртта и смъртта не може без живота. Колко блажено, колко успокояващо и лековито е това усещане за цикличност. За простота. За смисъл. За мъдрост. За синхроничност. За съдба.
В мен няма любов. Празна съм. Смъртта е минала през мен. Наред с дивото съм убила и питомното. Празна съм. Kaтo чаша. Ето сега вече съм човек със свободна воля. Сега вече мога да избирам. Празна съм. Като вселена. В която ще се роди нов живот. Сега вече мога да избера с какво да изпълня празнотата. С какво да населя вселената.
И аз прегръщам децата си и любовта им прониква в мен, както водата в сухата пръст.
И аз се връщам при майка си.
При сестра си.
При приятелките си.
При онези великолепни, възхитителни жени, които могат да обичат. И любовта им прониква в мен, както водата в сухата пръст.
Само жените могат да заченат нов живот. Само жените могат да го износят. Само жените могат да родят нов живот. Никога не съм се питала защо. Защо природата е избрала жените за тази цел? За тази базова еволюционна задача. А може би точно заради тази тяхна способност те са жени? Сигурно защото жените знаят какво е любов, способни са да дават любов, да я мултиплицират, те самите са любов.
Няма раждане без кръв. Оставям се в ръцете на тези нежни, даряващи любов жени. Те ще акушират раждането на моя нов живот. И аз не се страхувам вече.
Благословени да са те!
Благословена да е празнотата!
Не се страхувам, но все още страдам. Все още кървя. Няма раждане без кръв...
Писмо 57
Реперториумът на Яна: цветето, русалката и змията
Хомеопатичният реперториум обхваща стотици лекарства и съответно са му нужни стотици страници, за да бъде описан. Реперториумът на Яна е много прост и може да бъде описан само на две-три страници. Той се състои от Ignatia, Sepia и Crotalus Horridus. Цветето, русалката и змията.
Ignatia е цветето на разбитите от любов сърца, цветето, което пресуши сълзите ми и нежно тушира разочарованията ми, така че да мога да продължа да обичам. И аз продължих. Е, твърде много и твърде дълго обичах един любовник, въпреки честите разочарования. Твърде бързо заобичах един луд астролог... Но такава е природата на Ignatia. Изящна деликатност, която се разтваря срамежливо, за да приеме с доверие топлина и светлина от слънчевите лъчи, излагайки на показ цялата си крехкост и уязвимост, но и цялата си красота. Ignatia извади от тъмницата нежната сърцевина на женствеността, която трябва да бъде пазена и обгрижвана, а не хулена и заключвана зад девет резета. И аз изоставих бронята и меча и ги замених с вталени рокли, дантелени блузи и копринени ризи.
Sepia е морското същество, което ме извади от тъмната бездна на депресията ми. Както русалката се опитала да избяга от собствената си природа, така мидата се опитала да се изплъзне от ограниченията на черупката си. През милионите години еволюция меката женска уязвимост нараствала и поглъщала черупката си, докато се превърнала в Sepia. Разбунтувана срещу защитената, пасивна, съзерцателна женственост, скрита зад здрави черупки, Sepia смело отхвърля своя произход, но долната половина на тялото й остава принудително вградена в калциевото образувание, във формата, от която тя така бунтовнически се опитва да избяга. Sepia ми помогна да спра да се бунтувам срещу природата си, да приема всички свои форми: на русалката с рибя опашка, на русалката, която танцува, на русалката с ножа в ръка. На съпругата, загубила свободата си да танцува, на родилката с подпухнало и обезформено тяло, на жената, загубила статуса на съпруга, на независимата жена, на силната жена, на реализираната жена, на любовницата, подтисната от самотата, на жената, загубила статута си на любовница, на магьосницата. И аз изоставих опитите си да избягам от себе си, захвърлих досегашните ни ниски, удобни, бързоходни обувки и ги замених със златни сандали на високи токчета.