Когато стъпих на нея, се превърнах в самата Луна. И видях, че притежавам нейния блясък и мъдрост. Огледах се, искаше ми се да попитам Слънцето защо светя най-силно и съм най-красива, когато то е най-далеч от мен. Но не го видях. Бях сама. И светех със собствена светлина. И тогава казах:
Аз съм Луната - влажна и студена. А ти, Слънце, което си топло и сухо, къде си? Защо не изпълни обещанието, което ми даде? Помниш ли как докато те притисках в прегръдките ми, ти каза: „О, Луна, бъди силна като мен и с честно лице". Къде е твоето лице сега? Къде е твоята сила? Защо съм най-силна, когато ти ме лиши от присъствието си? Защо съм най-красива и ярка, когато не отразявам твоята светлина? Защо не ми даде даровете, които ми обеща? Сама станах силна в борбата с огъня. В борбата с водната стихия и с ветровете. Не съм нежна, а бунтовна. Цяла съм, но съм ранена и болезнена. Като посечените лапи на лъва, като посечените криле на птиците, като посечената опашка на пауна. О, Слънце, най-ярка от всички светлини, Баща на всичко, що свети. Отново се нуждаеш от мен, както магарето от магарицата, както петелът от кокошката, както мъжът от жената.
Аз ли съм луда или светът е полудял? И как така аз съм най-много жена, когато до мен няма мъж? Най-красива като жена, най-нежна като жена, най-ласкава като жена. Кой обърка света? Кой ще ми каже какво става?
Пълнолуние. Луна опозиция Слънце. Mysterium contradictio.
Писмо 59
Втори опит за самопрогноза
Вече реших. Не съм депресирана. Астролог съм.
Може би съм и малко луда, защото смятам, че животът ми е препускане от приказка в приказка. А може и да съм права. Само времето ще покаже. Ако наистина съм в приказката за Йов, загубеното ще ми бъде върнато, Вавилонеца ще се върне.
Смятам, че е редно вярата ми в астрологията и в приказките да бъде подложена на проверка, затова запрятам ръкави и сядам да направя прогноза кога ще се появи Вавилонеца. Междувременно сменям музикалния фон - вместо „Няма любов" си пускам „Не мога без теб". Много ми пасва на романтичното настроение, а и думите „върни се ти" звучат като вълшебно заклинание. Ако съм магьосница, ще го сбъдна.
За всяка астрологична прогноза е необходима отправна точка. Необходима е и главна действаща планета. Когато става дума за любов, на сцената излиза Венера. Богинята на любовта и на войната. Ищар. Моята Ищар. Сцената е пети дом в моята рождена карта - домът на любовта. Отправната ми точка е моментът на загубата. Крайната точка ще бъде моментът на възвръщане на загубеното. Загубеното може да се върне тогава, когато и планетата се върне (в ретроградното си движение) през същия градус.
Чакам. И не чакам.
Продължавам да танцувам.
Не мога да спра да танцувам.
Светът се върти. И аз се въртя.
И колелото на съдбата се върти.
Нека видим, Вавилонецо, дали почиташ своята богиня?
Дата
Градус на Венера
Етап от цикъла на Венера
Етап от пътуването на Ищар
Събитие
24 юни
17° Лъв
Точка 1: Влиза в сянката на своя ретрограден цикъл. Това е градусът, на който 40 дни по-късно ще стане отново директна.
Започва спускането на Ищар в Долния свят.
Вавилонеца изчезва. Пропадам в депресията.
28 юли
3° Дева
Точка 2: Венера обръща посоката си на движение – става ретроградна.
Ищар е закачена на куката.
Депресията продължава. Опитвам се да не вися на куката. Отивам на бар и пия за това, че няма любов.
18 август
25° Лъв
Точка 2: Долен съвпад на ретроградна Венера със Слънце.
Ищар е напръскана с жива вода и започва да се изкачва към Горния свят.
Започвам да танцувам Belly dance. Откривам силата си. Като жена. Влюбвам се. В преоткритото.
9 септември
17° Лъв
Точка 1: Венера обръща посоката си на движение – става директна.
Ищар минава през последната порта. Вече е в Горния свят. Трябва само … да пообиколи, за да реши кого ще прати в Долния свят на свое място.
Ето тук, в същия градус, в който Вавилонеца изчезна – тук трябва да се появи.