Писмо 60
Завръщането на Вавилонеца
9 септември: Венера е в градуса, в който беше, когато Вавилонеца изчезна. В градуса, в който влезе в сянката на ретроградния си цикъл. И ще стои в този градус до 18 септември.
Още на 9 септември в имейла ми ме чака писмо от Вавилонеца. В писмото... няма думи. Само един линк към музикално клипче.
Браво, Вавилонецо! Много умно! За мен нямаш думи, само някакво си видеоклипче... В което един дезориентиран мъж се чуди какво прави сред толкова много жени, след като харесва само една... Е, на третата минута от клипа - към края тоест - взе, че реши. Дезориентираният определено прилича на теб, но аз не съм блондинка. И никога не съм била. И сега какво? Как трябва да се чувствам? Е то, че ме вкара в ново уравнение.
Само че Яна вече не е предишната Яна. Сегашната й (подобрена) версия само потропна няколко пъти със змийската си опашка и проследи IP-то на изпращача. Истанбул. Достатъчно близо, достатъчно далеч. Мога да пратя Интерпол да те доведат обратно. Решавам, че не е необходимо да правя каквото и да било. Ако съм в правилната приказка и прогнозата ми е правилна, ти ще дойдеш сам.
Решавам да отговоря на линка с линк. Няма да си хабя думите в обяснения.
Поканата ти за танц е приета, Вавилонецо. Смятам, че отговорът ми е твърде благосклонен и благороден. Ти си на ход.
10 септември: няма отговор.
11 септември: няма отговор.
12 септември: няма отговор.
13 септември: няма отговор.
14 септември: няма отговор.
15 септември: няма отговор.
16 септември: няма отговор.
17 септември: няма отговор.
18 септември: няма отговор.
19 септември: няма отговор. Венера напуска градуса, в който първо влезе в сянка, а след това сменя посоката си от ретроградна на директна.
20 септември: няма отговор. Достатъчно. Спирам да чакам.
21 септември: Вавилонеца се върна.
Писмо 61
За чудесата
Откакто преоткрих жената в себе си (по време на долния сьвпад на Венера със Слънцето) с мен се случи някакво чудо. Даже не едно, а цели три чудеса:
• Спрях да копнея за мъжка ласка и закрила. Вътре в мен е толкова хубаво, спокойно, меко, хармонично - единственото, което трябва да направи, е да се отпусна и да плувам е усещането за себе си. Да се потопя в топлината и любовта, които раздавах на другите, но отказвах на себе си. Преживяването ми за самата мен е като симфония, изпълнена от виртуозни музиканти и дирижирана от виртуозен диригент. Всяка външна намеса - като постния музикален имейл на Вавилонеца - звучи като неприятно смущение, като чужда, при това вреслива и фалшива мелодия. И на мен ми иде просто да възкликна: „Кой е този идиот, който не си е изключил мобилния преди да започне представлението!?".
• Не изпитвам никаква нужда от секс. Ако до този момент съм се смятала за силна с моите фантазии за амазонката с размахания меч... ами можете да се обадите на д-р Фройд и да му кажете, че е бил прав за някои неща. В сегашното си състояние не се опитвам да компенсирам ужаса от това, че съм се родила жена (тоест кастрирана) със смело, доблестно и мъжествено поведение. И се чувствам поне сто пъти по-силна и контролираща живота и съдбата си, отколкото в моментите, в които съм практикувала тази еволюциопораждаща дейност. Страничен ефект от това мое необичайно състояние на тялото и духа е, че привличам все повече гладни мъжки погледи. Но подминавам всички рибарски куки, самодоволно разпръскваща своето великолепие: „Аз съм шаран, който не яде царевица, няма как да ме хванете на тази въдица". Ето на това му викам аз безопасно плуване!
• Зрението ми разви странна способност да вижда невероятните проявления на женствеността във външния свят. Установих, че съм заобиколена от множество прекрасни, колоритни, уникални светлини в женски тела и с женски лица. Някои са като искри, други - фойерверки, трети - горски пожар или светкавици. Светлините трептят в невъобразимо сложни цветови гами, нюанси, оттенъци. На техния фон всички мъже ми изглеждат като извадени oт един и същи казан с боя. Дори благородният отец Ередия от „Осъдени души" се оказва копие на моя бивш женен любовник: Идвам да пия чай при теб, защото ми с хубаво да ме харесваш, а и защото имаш средства, от които МОЯТА кауза се нуждае, но всъщност ти си една грешница, една дяволска изкусителка, на която нищо няма да дам, защото ТИ си виновна, че АЗ съм изкушен сега. И когато Фани Хорн стреля oт упор в сърцето, в което няма любов за нея, и така прекъсна обвинителната реч на отчето, който от своя страна изумен се строполи мъртъв в краката й - тогава ми се прииска да извикам с цяло гърло: Браво, маце! Там му е мястото - в твоите крака. И ако тези мъже са забравили да се прекланят пред Богинята, а изпитват потребност единствено да я мачкат и отричат, тогава трябва да има такива като теб, които не се страхуват да обичат, но не се страхуват и да убият любовта си!