Ако някой все пак възрази, че Фани Хорн е една глезена аристократка-наркоманка, ще му припомня, че от Ада се излиза или с копаене надолу, или с летене. И че понякога летенето не е възможно. Древната богиня на любовта е богиня и на войната. Тя е тази, която решава кой да заеме нейното място в Долния свят. Така че, мъже, не се учудвайте, ако се окаже, че във вашия грижливо изграден мъжки сеят действат и някои непонятни за вас древни закони.
Ето в такова настроение ме завари обаждането на Вавилонеца. Седях си сгушена на жълтия диван в офиса, пиех чай с мед и си мислех: „Какво като няма кой да ме обича? Няма и кой да ме лъже, че ме обича. Какво като няма кой да ме подкрепя? Няма и кой да ми тежи. Какво като няма кой да ме погали? Няма и кой да ме унижава. И сред тази нищета аз се чувствам като кралица...”
Мобилният ми телефон иззвънява. Непознат номер. Мъжки глас:
- Искам хороскоп. Колко ще ми струва?
- Кой се обажда? - веднага се наострям аз.
- Къде си? - този път разпознавам гласа. Вавилонеца. 21 септември. Прогнозата ми се сбъдна. Само три дни след като спрях да чакам.
- Ще те убия! - казвам след доста дълга пауза. - Аз съм в офиса, а ти къде си?
- В София съм. Случиха се разни неща... Може би не са чак толкова лоши. Мога ли да те видя?
- Да. - казвам след още една дълга пауза.
Да видим сега три дни ли траят чудесата...
Писмо 62
Две напред, една назад
Две напред, една назад - това е тангото. Така ми каза татко, когато бях малка. Не бях виждала толкова красив танц. Гледах замаяна роклите на танцьорките - сатен, блясък, воали, пера, високи токчета... Кавалерите - черни гарвани със змийска грация... Виенски валс. Фокстрот. Ча-ча. Пасо добле. Румба. Каква красота! Исках да стана танцьорка. Първата ми несбъдната мечта. Никога не съм танцувала бални танци, но все още обожавам да ги гледам. Перфектният синхрон между партньорите ми връща вярата в това, че хармонията между мъжкото и женското начало е реална и постижима. Макар и трудно.
Две напред
Навън е студено. Вавилонеца ме прегръща. Почти ме целува. Тръгваме. Вървим. Той разказва. В Истанбул било ужасно. Тръгнал да се прибира в България, но го хванали на границата. Дошъл консулът и отвел детето. Него го арестували. После го пуснали. Той се обадил на бившата си съпруга и сега тя пътува към София, за да си прибере сина. А ти как си?
Една назад
Аз бях много зле. Е защо, как така? От няколко седмици съм си стъпила на краката. Заради теб. А, така ли? Ако смяташ да изчезваш пак, по-добре да си тръгвам още сега. Ами то май ще ми се наложи за няколко месеца да ида до Америка. Заради детето. Няколко месеца е едно, да изчезваш без да се обадиш е друго. Продължаваме.
Две напред
Той е разбрал, че на този свят има само две места, където детето трябва да живее в България и в САЩ. Там, където имало хора, които го обичат. Това е очевидна, очеизвадна еволюция на съзнанието му, имайки предвид гнева, ината и непоколебимото му решение да избяга в чужда страна, само и само да не отиде синът му в тази ужасна държава при тази ужасна жена - бившата му съпруга - но все още настояща майка на детето. Ако беше откраднал моето дете, аз щях да дойда на следващия ден и да те убия с голи ръце. Той е съгласен, че детето има нужда от майка.
Една назад
А ти знаеш ли какво ми причини? Била го хванала параноята. А на мен ми омръзна да ме изоставят. Ти не изпълни нито едно от обещанията, които ми даде. Вярно е. Параноята ме беше хванала.
Две напред
Сядаме. В любимия му салса бар. Гледаме как другите танцуват. Много е шумно и трудно се чуваме. Докосва ме. Докосвам го. Усещането, че не съм сама, се е завърнало. Отново се чувствам така, сякаш мястото ми на този свят е точно тук, точно до него. Той ме прегръща. Аз се оставям да бъда прегърната. После хващам ръката му. Усмихвам се. В правилната приказка съм и той се е върнал. Каквото и да се е случило, при мен е. И бъдещето отново е възможно. Протягам ръка и го докосвам. Тук е. Той е. При мен е. Разказва ми. За едно кафене в Истанбул, където продавали страхотна марихуана. И можел да стои там по цял ден. Пушиш марихуана и гледаш дете? Е, хубава работа. Тя не пречела. Казвам му, че преди да изчезне, моя приятелка му е пратила като подарък две цигари. Той иска да си получи подаръка. Плаща сметката и тръгваме.