Една назад
В таксито му разказвам за депресията си, за мъките си, за това колко време ми е отнело да се вдигна на крака. Как всички ме изоставиха, как съм спряла терапията, че ми е много самотно и трудно да се справям сама, че не е лесно да съм майка на две деца, а мен самата да няма кой да ме прегърне, че искам този, който дойде при мен, най-после да остане. Че съм спряла да се виждам с приятелите си, че се отказвам от Астрологичната асоциация, от колегите астролози... Защото ме е боляло много и съм искала в живота ми да останат само смислените неща, които не ми носят болка и разочарование.
Две напред
Той пуши трева. Аз отказвам. Не мога да правя такива неща. Аз дори обикновени цигари не успях да се науча да пуша. Освен това се притеснявам как ще ми подейства. На теб как ти действа? Ами просто ме отпуска, става ми спокойно, не изпитвам напрежение. Чудесно, преживял си стрес, редно е да се отпуснеш малко.
Цяла вечер Вавилонеца се вайка: за това, че трябвало да си остане в България, а не да бяга зад граница, че не иска да се съсипе връзката баща-син, защото за него е много силна и важна, за това че трябва да иде до Америка, а там е ужасно.
Една назад
Аз го слушам. Човек съм и постъпвам човешки. Постъпвам с него така, както искам да постъпят с мен - предлагам разбиране, съчувствие, топло присъствие. Използвам една пауза да попитам дали на него му пука за мен. Той не отговаря, прави се на недочул. Питам втори път. Ако не ми пукаше, нямаше да съм тук.
Две напред
Неочаквано образът на бившата му съпруга започва да претърпява метаморфози - пред очите ми (по-точно ушите ми). От жестока и безсърдечна жена, която се държи зле със сина му, защото мрази бащата, тя се превръща в една отрудена женица, която той ще посрещне с почести на летище София утре в два часа. И как ще гледа тази жена сама това дете в Америка? Където е толкова трудно! Не, той трябва да отиде там. В тази ужасна държава. Ще се хвърли със затворени очи в Ада, ще кара такси, ако трябва, но ще изкарва 1000 долара за детската градина на детето. Така се надява, че тя от своя страна ще се смили и ще му позволи да вижда детето. Ако случайно го е пуснала за издирване в Америка, ще влезе нелегално. Ако си е издействала ограничителна заповед... ще я моли, ако се налага...
Аз уважавам неговите чувства, любовта му, скръбта му, но...
Една назад
Тези упражнения по пълзене в краката на бившата съпруга ми дойдоха твърде много. Всъщност той мисли за себе си, сина си и бившата си жена, а аз мисля за него. Сметката е ясна - отново никой не мисли за мен и е редно да взема мерки. Затова питам решително:
- Така като те слушам, май изобщо не присъствам в плановете ти, така ли е?
- Ами то май така се получава... - мънка той.
Още една назад
- Така ли? Какво търсиш при мен тогава?
Мълчание.
Плача. Разплаквам се ей тъй на - драматично и на инат. Защото всяка разбита илюзия заслужава поне няколко сълзи.
Той щял да си тръгва.
Още една назад
- Браво на тебе, перфектно просто, точно когато съм разстроена, ти си тръгваш! Много мъжествено!
Можел и да остане да говорим, ако искам.
- Добре де, да говорим. Първо ми кажи ти изобщо нормален ли си? Ти каза ли ми, че си свободен? Да. А свободен ли си всъщност? Не. Защо ме излъга? Защо ми каза да си говоря с тебе, вместо да ходя на терапевт? И ти ли си тук, за да вземеш, а не да дадеш?
- Ама защо тази реакция сега...
- Смяташ, че нямам право и да реагирам ли?!
Вече крещя. Не за друго, ами ей тъй - драматично и на инат. Защото всяка разбита илюзия заслужава поне няколко крясъка.
- Не мога да понеса и грам повече емоционална болка, разбираш ли?
Още една назад
- Ама Яна, аз всъщност страшно много те харесвам...
- И какво като ме харесваш? Ти знаеш ли колко хора ме харесват? И какво от това, щом нямаш намерение да останеш? Кога съм казвала, че искам такава връзка - два пъти в годината?!
- Ама, Яна, то си е в тебе...
- Кое е в мене? Ти само кажи, че проблемът си е в мен и ще видиш какво ще ти се случи!...
- Не, щастието си е в тебе.
- Ами да, в мене си е, аз известно време съм щастлива. До преди ти да се появиш! И защо изобщо се върна? За да ми пречиш да съм щастлива ли?