- Поръчай ми такси.
Трясвам телефона под носа му. Аз съм пълна глупачка. Бясна съм. Поръчай си сам такси! Всяка разбита илюзия заслужава поне едно трясване, нали?
И още една назад
Той тръгва към вратата, после се връща. Аз плача. Той не ме прегръща, не ме успокоява. Гледала съм го тоя филм. Пак тръгва, пак се връща. Разхожда се из хола с ръце в джобовете. И тоя филм съм го гледала.
- Когато спреш да търсиш, тогава ще намериш...
Я гледай ти, очевидно не само мъжете Риби носят в задния си джоб изтъркани мъдрости! Явно всички мъже го правят. Явно си имат запас за измъкване от всяко положение. Чисто измъкване. Бършат с мъдростите като с парцал и вероятно очакват да капитулирам пред тъпите им сентенции като Йов пред божието слово? Да, ама НЕ!
- Аз не съм търсила! - крясвам отново. - Търсила ли съм те? Та ти сам дойде! И само смей да ми изръсиш още някой афоризъм, наслушала съм се на такива! Вече ги знам наизуст! Искам да знам само едно - защо си тук?
Той решава, че е най-добре да си тръгне.
Още една назад
Заставам на вратата и му казвам с много равен, много хладен и много искрен глас (поне се надявам да звучи така):
- Не ми се обаждай повече. И си намери някоя друга, която да харесваш много. Желая ти успех.
...и тряс! шут! бам!
Затворих с трясък вратата и най-тъпата страница от живота си. Онази, в която мъжете са неспособни да обичат. Поглеждам се в огледалото. Казвам си: „Браво, Яна! Браво, моето момиче! Само така! Ти заслужаваш много повече. На първо място, не ти трябва мъж „втора употреба", който говори само за бившата си жена. Наслушала си се, нали? За жената на любовника, за бившата приятелка на гея, а сега и за тази? Ти заслужаваш човек, който те обича, говори за теб и стои до теб. И, Яна, благодаря ти! Че въпреки всичко, което ти мина през главата, ти не си загубила способността си да обичаш и да отваряш място в сърцето и в живота си за друг човек. Както и за това, че не говориш само за бившите си... Утре ще ти купя подарък!"
Все пак забелязвам, че като си е тръгвал, Вавилонеца не е пропуснал да прибере втората цигара.
Лягам си. Спя като къпана. Събуждам се. И отивам да си купя подарък.
Писмо 63
Трето библейско прозрение
Мъжките чудеса траят три дни. До този извод стигам. Е, понякога и по три часа. Моите чудеса, женските чудеса, траят доста по-дълго. И въпреки цялата помия, която ми се наложи да изгълтам в търсене на любовта, аз се чувствам прекрасно. Откакто раните заздравяха, омразата премина първо в неприязън, след тона в раздразнение, а накрая в безразличие... А днес в мен цъфтят цветя, пчели и пеперуди ги целуват, пеят птички и щурци. Вълшебно е. Аз мога още да обичам. Сега аз мога да обичам повече откогато и да било досега. Мога да се отдам до последната клетка - по-пълно и истински от всеки друг момент в живота си. Само се чудя на кого да дам цялата тази любов и красота? Вероятно на мъжете не им трябва любов, нито райски градини - какво им трябва всъщност?
Веднъж един мой приятел (гей) каза: Яна, всички мъже са свине, но за съжаление и двамата с теб ги харесваме. Това обаче не значи, че трябва да даваме бисери на свинете.
Тогава все още вярвах, надявах се, противях се, отричах.
Днес обаче не ми е до това... Днес отново съм на Разпределителната гара. Онази с очилата изглежда променена. Сложила е червило, забелязвам дори малко руж по бледите й скули.
- Е, доволна ли сте от пътуването по направлението Сатурн-Нептун? - пита ме тя с широка усмивка.
- О, да. - отговарям. - Много беше... поучително.
- Така ли? Радвам се, че сте доволна. Напоследък доволните клиенти са такава рядкост...
- Е, имам някои забележки, но мога да предположа, че нещата не са зависели oт вас, затова ще ги запазя за себе с.и. А сега, ако може, да ме насочите към някоя мъничка гаричка, на която никой не спира. Искам да си почина малко.
- За съжаление молбата ви не може да бъде изпълнена. Нямаме свободни малки гари.
- Ех, жалко! - въздъхвам аз. - А мога ли да ви помоля за лист и химикалка? Трябва да известя приятелите си преди да отпътувам към следващата дестинация...
Сядам в едно ъгълче и пиша: „Скъпи приятели, вие бяхте прави. Думите ви ме нараниха, защото не бях готова да ги чуя. А и защото истината обикновено горчи, нали? Мислех си, че не ме разбирате, че и вие сте се отказали от мен. Сега знам, че сте били прави. И следващия път бъдете прави, моля ви. Само не ми го казвайте... веднага. Първо ме прегърнете, избършете сълзите ми, хванете ръката ми, погледнете ме в очите и ми кажете, че всичко ще се оправи. Нека поне във вашите прегръдки не ми се налага да съм изритана в Долния свят богиня, жрица в оставка или просто една уморена самотна майка... Нека поне вън вашите прегръдки съм... малко дете. Обичам ви."