- Защо стои така? - пита нумероложката. Тя, разбира се, не е врачка и не е длъжна да вижда всичко.
- Защото е женен. - заобяснява Галка. - Жена му забременя инвитро само месец след като започнахме връзката си. Без той да знае, каза му чак, когато беше в четвъртия месец, и той прибра и нея, и детето, и се оказа, че няма място за мен в живота му.
- Мале! - възмути се нумероложката. - Ама ти луда ли си, ма!? Ти знаеш ли, че бракът е храм, нямаш право да влизаш в храм!
- Когато започнахме връзката си, те бяха вече разделени с жена му, повече от година преди това. Той ме увери, че бракът им съществува само заради зелената карта... - очите на Галка се напълниха със сълзи.
Извинете, но като стана дума за храмове... нали уж бог ги обитава - или греша? И нали уж бог е любов? А тези бракове, извинете ме отново, като няма любов в тях, какви храмове са по-точно? Храмове на омразата, манипулацията и егоизма? Или всичко е наужким?
Бракът е социално изобретение. А любовта какво е? Аз така и не разбрах. Не я намерих навън в света. Но любовта вътре в мен е толкова много...
Написах всичко това, защото любовта ми беше толкова много, че не се побираше в мен - трябваше да я излея навън, за което ми бяха нужни много букви, думи и страници... Защото нямаше как да я споделя с тези, за които беше предназначена. Защото когато навън вали, аз чувам капките и знам какво казва всяка една от тях. Защото когато навън вали, аз се превръщам в дъжд и всяка капка е дума от мен. Защото знам какво е да си дъжд и никой да не разбира шепота ти. Защото знам какво е да плачеш и никой да няма сетива, за да чуе плача ти. Защото, когато навън вали, дъждът оставя отпечатък в паметта ми. И дори когато спре да вали, аз преживявам дъжда, който говори. Отново и отново. Дъждът, който съм аз. Преживявам го стотици, хиляди, милиони пъти... И защото исках и вие да преживеете този дъжд...
Написах всичко това, защото до мен няма мъж, който да окупира вниманието ми, да консумира грижите ми, да ми казва как да мисля и какво да говоря. Предполагам поради подобна причина и Омир е написал своите „Илиада" и „ Одисея" - нямал е жена, която да му казва кое е истина и кое не и как по-добре да нацепи дърва за печката.
Първи край
Писмо от дъното на морето
Любими мой,
Ако мога да избирам какво да помня от теб, ще запомня само първата ни целувка. Дори не те усетих. Ръката ти превземаше моята - милиметър по милиметър, толкова плавно, че не забелязах движението. Разстоянието между нас намаляваше милиметър по милиметър, толкова плавно, че не забелязах приближаването ти. Бях като хипнотизирано от змия птиче. И тогава ме погълна. Цялата. Със страст. И аз се удавих. В твоята страст или в моята любов? Имаше ли страст в тази целувка... или само глад?
Само час по-късно ти ми каза: „Аз не съм влюбен в теб. Много те харесвам, но не съм влюбен в теб". И го повтори - три, четири, пет пъти. И веднъж е достатъчно, любими, и веднъж е повече от достатъчно... На себе си ли го повтаряше, или на мен7 Мен ли искаше да убедиш, или себе си?
Аз видях съдбата в очите ти. Аз видях любов там. Аз ли се обърках или ти ме подведе? И ето ме, без съдба. Уморена от митичните си странствания, от надеждите да намеря любов при някой друг, уплашена. Страхувам се, че ако погледна пак в очите ти, любими, ще видя любовта си там - разстреляна и възкръснала. А ти какво виждаш в очите ми? Имаш ли смелостта да погледнеш в очите ми? Имаш ли смелостта да се върнеш при мен, да ме прегърнеш и да ме обичаш?
Измъчва ме не самотата. Измъчва ме липсата на думи, липсата на любов, пустотата в душата ти. Само за мен ли е празна? Само за мен ли няма думи? Само за мен ли няма любов? Само за мен ли няма място в живота ти? Само от мен ли те пазят тези стени?
И ето ме днес, пиша ти от дъното на морето.
Ако си мой приятел,
помогни ми... да те напусна,
а ако си мой любовник,
помогни ми... да се излекувам от теб...
Ако знаех,
че океанът е толкова дълбок,
нямаше да плувам в него...
Ако знаех какъв е краят ми,
нямаше да започна.
Желая те, затова научи ме да не желая
научи ме...
Как сълзите могат да умират в очите,
как любовта може да се самоубие...
Ако си силен,
спаси ме от този океан,
защото аз не мога да плувам
сините вълни в очите ти
ме влачат към дълбокото
синьо... синьо...
нищо освен синьо,
и аз нямам опит
в любовта и лодка нямам...
Ако означавам нещо за теб
хвани ръката ми
защото съм изпълнена с желание от глава до пети