Както Яна правилно беше предположила, Вавилонеца не успя да замине при сина си, остана. Но не й се обади да й каже, че е тук и е възможно да бъдат заедно. Само две седмици по-късно той си намери друга жена, с която да си има „връзка". Яна се чуди как толкова бързо успя да преживее любовта им, а и раздялата със сина си... Дали изобщо е имало любов? Само болката ли е останала сега за нея? И раната. А между раната и оръжието съществува тайна връзка. Затова Яна се страхува, че връзката между нея и Вавилонеца ще продължи да съществува като нишка в лабиринт. Но че тя би могла да бъде до него, да бъде с него само ако той използва тази нишка, за да я намери и да я обича... Тогава, надява се Яна, и неговите рани могат да бъдат излекувани. Защото тя много добре разбира стиховете на Руми:
Любовта е лекарството,
твоята болка ще продължи да ражда още болка,
докато очите ти не започнат да излъчват любов,
толкова леко, както тялото ти излъчва аромата си.
„Ама какво като ги разбирам?" - каза си Яна и в ума й изскочи едно стихче, като скоропоговорка, което се обаждаше често, твърде често напоследък:
Къде съм аз? Къде си ти?
Защо душата ти ме призова,
а после хвърли ме в калта?
Яна разтръска глава, за да прогони стихчето. После отново ме потърси с очи и се усмихна, тъй като разпозна силуета ми и видя тънкия извит косъм светлина. Извади тетрадката си, върху която имаше нарисувано дърво с есенни листа (новолунието този месец е в знака Везни) и започна да пише... Аз, разбира се, надникнах в написаното. Тя превеждаше сама любовните стихове на Руми, тъй като Вавилонеца не й даде книжката, която й обеща. Но това не беше единственото обещание, което той не спази.
Аз съм твоята луна, а също и лунна светлина.
Аз съм цветето в градината, а също и водата.
Аз дойдох от толкова далеч, изпълнен с желание за теб,
без обувки и наметка.
Аз искам да те разсмея, да убия тревогите ти,
да те обичам, да се грижа за теб.
О, сладка горчивина, аз ще те успокоя и излекувам.
Аз ще ти донеса рози. Аз също съм бил покрит с тръни.
Това успях да прочета от написаното. И се усмихнах, защото знаех отговорите на въпросите, които тя зададе, включително и тези, които не зададе. Но ще ги запазя за себе си. А дали Яна ревнува? Задето Вавилонеца е с друга жена? Не, Яна не може да ревнува от такива жени. Самоуки, самообявили се за „астроложки", привлечени от аурата на великите астролози (по-точно самообявили се за велики астролози). Такива жени винаги носят в дамската си чанта хороскопа си. Когато общуват с астролози, започват да разпитват за собствените си планети, аспекти и транзити. Ако астрологът отсреща прояви минимален интерес и ги удостои с уклончив отговор, че целият хороскоп е важен, а не само една планета - те, разбира се, са подготвени. Вадят хороскопа от чантата си и го навират под носа на клетия астролог. Който всъщност се надява в общуването да получи възхищение, а не въпроси. Не, Яна не може да ревнува от такива жени...
Небето беше осветено от блясъка на луната –
толкова силен, че аз паднах от небето на земята.
Твоята любов ме изпълни с увереност,
и съм готов да се откажа от целия свят,
и да се отдам на великолепието на душата ти.
Това беше последният стих, който видях в тетрадката на Яна. Онази с есенното дърво и с окапалите листа. Когато постави последната точка, Яна вече беше разбрала, че този мъж не е можел да й даде нищо, защото в себе си е нямал нищо друго, освен гняв...