Трети край
Четирите посоки на света
Луната наистина беше много красива и ярка. И полетът беше красив. Вълшебен като в приказка. Но аз тупнах на земята. Не заради великолепието на нечия друга душа, не и поради някаква случайност или инцидент. Ами както си летях блажено, дочух нечий глас да припява:
Къде съм аз? Къде си ти?
Защо душата ти ме призова,
а после хвърли ме в калта?
Много стържещо и досадно. Погледнах надолу да видя кой е нахалникът, който цвили с такъв възторг това глупаво стихне. Някакво момче с оголени колене и червена наметка се щураше на един кръстопът долу в мрака.
- Хей, престани! - извиках аз. - Това са моите реплики! Не ми разваляй летенето!
Момчето или не ме чу, или не сметна за необходимо да се съобрази с моите изисквания. Просто продължи да повтаря:
Къде съм аз? Къде си ти?
Защо душата ти ме призова,
а после хвърли ме в калта?
- Стигаааа! - разкрещях се, защото наистина много ме дразнеше гласът му. Размахах ръце, та дано ме забележи, но загубих равновесие и... тупнах на земята.
Ядосах се още повече. Натъртих си дупето, а и изгубих цялото си достойнство с това грозно и учудено пльосване. И то пред някакъв хлапак! Скочих бързо на крака и се поотупах, пооправих разчорлената коса, сложих ръце на кръста си в буква „ф" и го изпепелих с поглед.
- Здравей, Яна! - поздрави любезно хлапакът. Беше наредил пред себе си метален бокал, кръгъл метален поднос и меч, а в ръцете си държеше жезъл. С едната ръка посочи нагоре, а с другата насочи жезъла към земята.
- Ти какво, за магьосник ли се мислиш? - попитах колкото се може по-назидателно.
- А не, само си играя. - усмихна се той.
- Не може ли по-тихо да си играеш? Не виждаш ли, че летя!
- Къде си ти? Къде съм аз? На кръстопътя сме. Съдбата ти удари в този час! - изрецитира той вместо отговор.
- О, я стига! Ако ми беше син, щях да ти издърпам ушите и да те пратя обратно в леглото.
- Но не съм ти син! - нагло се ухили той. - Моята майка е Мая.
- Не познавам никаква Мая.
- А, познаваш я! - настоя той. - Не помниш ли? Каквото ще стане - ще стане. Каквото няма да стане - няма да стане.
- Ау! - прехапах устни аз. - ти си... бог Хермес!?
Искрено впечатлена се опитах да направя нещо като реверанс, за да пооправя малко щетите от грубото си държане през последните минути. За съжаление се получи доста нескопосано и хлапакът Хермес не пропусна да се изкикоти.
- Може би все пак трябва аз да се извиня? - попитах сконфузено.
- Не е необходимо! - отговори той. - Трябваш ми ти, а не твоите извинения.
- И за какво съм ти, ако смея да попитам?
- Къде си ти? Къде съм аз? На кръстопътя сме. Съдбата ти удари в този час! - изтананика хлапакът-бог.
- Моля те, не ми е до игри и гатанки сега. Знам, че това ти е в природата, но ще бъда искрена с теб. Омръзна ми да ме лъжат и разиграват. Ако имаш нещо да ми казваш - давай по същество!
- Имам! - подскочи той и затанцува в кръг. - Имам четири посоки - не ги ли виждаш?
Огледах се. Наистина. Беше прав. Намирахме се на кръстопът - четири пътя се белееха, докъдето поглед стига в тъмнината.
- И сега? - попитах, на границата на уплахата.
- Не се ли досети? Сега трябва да избереш по кой път да тръгнеш. Имаш право на четири въпроса преди да ми кажеш своя отговор.
- Хе-хе, ама ти наистина си играеш! Забавно е! Ако не е насериозно, ще взема и аз да се включа. - опитах се да обърна нещата в своя полза, като напръскам ситуацията с щипка хумор.
- Не, Яна, сериозно е! - погледна ме в очите Хермес и аз разбрах, че този път казва истината. След кратка, но съдържателна пауза, той добави:
- Къде си ти? Къде съм аз? На кръстопътя сме. Съдбата ти удари в този час! Задай първия си въпрос!
- Накъде отива пътят пред мен? - изстрелях въпроса си. Едва ли можех да съм по-директна, но въпреки това отговорът ме учуди.
Хермес се поклони, постави тържествено жезъла си в началото на пътя и каза:
- Този път води към Регулус - сърцето на Лъва. Пазителят на Севера. В края му те чакат славата, успеха и почестите, но само ако преминеш изпитанието. Изпитанието се нарича „отмъщение". Ако се изкушиш и отмъстиш на враговете с.и, ще пожънеш бури, ще угасне лъвският блясък, а короната ти ще се въргаля в прах и кръв.
- Накъде води пътят вляво? - побързах да задам следващия си въпрос.
Хермес отново се поклони, постави в началото на пътя металния бокал и каза:
- Пътят в ляво води към Антарес - сърцето на Скорпиона. Пазителят на Запада. По него ще познаеш страстта, ще станеш сестра на светлината и господарка на мрака. Ще преживееш приключения, за които земните жени не са и мечтали, ще вървиш по ръба между смъртта и живота и всяка крачка ще ти носи опиянение. Тук също те чака изпитание. Ако започнеш да си играеш със смъртта и живота така, сякаш си господарка на светлината и сестра на мрака, ще загубиш душата си.