- Кажи ми накъде отива пътят вдясно?
Хермес постави в началото на десния път кръглия метален поднос.
- Този път води към Алдебаран - звездата, която блести на челото на Бика. Пазителят на Изтока. Когато преминеш през огъня и в него изгорят всички земни страсти, когато той те пречисти и убиеш Бика, тогава в края на пътя ще излезеш по-чиста от кристал и no-съвършена от диамант. Ще бъдеш изкушена от пари, власт, слава, лесни победи, лесна любов, несметни богатства. Ако се поддадеш, човешкото в теб ще изгори и земята не ще иска да търпи недостойните ти нозе, ще те погълне и никой няма да си спомни за името ти.
- А пътят зад мен? Къде отива той?
В началото на последния път Хермес постави меча.
- Този път води към Фомалхот - звездата, която е устата на Рибата, която пие от водата, която се излива от делвата на Водолея. Пазителят на Юга. Този път ти обещава вълшебства, магия, красота и съвършенство. Ще можеш да бродиш в които гори пожелаеш, да плаваш във всеки океан, който пожелаеш, да летиш колкото и където пожелаеш. Но ако забравиш да се върнеш на земята, ще се превърнеш в няма риба с празен поглед. И никой няма да научи за чудесата, които си видяла, а ти няма да можеш да им се насладиш, защото ще си загубила себе си... А сега, Яна, очаквам твоя отговор? По кой път ще тръгнеш7
Аз се поклоних, с усмивка, колкото се може по-грациозно, като истинска дама. И попитах:
- А ти даваш ли дума, че ще уважиш моя избор?
- Разбира се, аз съм бог, имаш моята дума!
- Благодаря ти - казах аз - за това, че ми предложи четирите посоки на света и четирите кралски звезди на Персия! Благодаря ти, че ми предложи правото на избор. Този последен дар е най-ценен за мен. Готова съм да ти кажа своя избор. Аз оставам тук. Няма да тръгна по никой път, няма да тръгна да търся съдбата си, тя ще ме намери и аз ще я посрещна. В моя свят при мен самата.
Хермес се поклони. С непроницаема усмивка. Има нещо чаровно в този хлапак. В ръбестите му колене, в черните къдрави коси и открития поглед, в който плуват отблясъци от светкавици...
- Извини ме за малко, но трябва да се приготвя за чакането. - казах му и започнах да прибирам предметите, които той така театрално разпиля по четирите посоки на света. Прибрах меча, металния бокал, кръглия поднос и ги поставих в краката си. Накрая взех жезъла и се огледах, но бог Хермес беше изчезнал. Бях сама в нощта, на кръстопътя, в новолунието. Вдигнах празната си ръка към звездите, които ме гледаха любопитно отгоре, а жезъла насочих към земята.
- Каквото горе, такова и долу! - казах. И звездите ме чуха. И зашепнаха. Запяха. И някоя от тях - или може би самият Хермес - прошепна:
Със страст се моли.
Със страст работи.
Със страст люби.
Със страст яж и пий, танцувай и играй.
Защо да се държиш като мъртва риба в океана на Бог?
Четвърти край
Новото начало
Защо да се държиш като мъртва риба в океана на Бог?
Въпросителна. Точка. Край. Последният изписан лист. Затворих тетрадката. Онази с есенното дърво върху нея. После я отворих отново и този път я затръшнах. Така вече и буквално, и символично приключвам със старото. Още съм шаран, но пък се чувствам жива. Чувствам се пробудена, сякаш съм Спящата красавица, осъзнала след дългия си сън, че любовта все пак съществува, а истинските принцове спят в съседната стая. И че едничката й истинска грижа е да ги отгледа и да ги възпита като Истински Мъже.
Да... много бих искала да направя така, че синовете ми да не разплакват момичетата с розови рокли и сатенени панделки, да си държат на думата, да не се превръщат от принцове в грозни крастави жаби, да си мият редовно зъбите, да не ги е страх от сълзи и от любов, да не ги е страх oт женската страст, от червило по ризите, от майчинството и бащинството, от отдаване и обвързване, от менструални болки, от секс рано сутрин... Да не ги е страх от живота, от верността към себе си и от изборите...
Да, но как?... Рецепти има ли? Не съм срещала, но пък съм твърдо решена да не съм като майките, които отглеждат мамини синчета, разперили криле над проскубаното си орленце, навиращи поредното тлъсто червейче в зейналото му гърленце, убедени, че техните очи виждат по-добре от неговите (особено щом става въпрос за жени), убедени, че тяхното гнезденце е най-прекрасното и сигурно кътче в този враждебен, лукаво-женски свят... НЕ! Твърдо съм решена, че аз мамини синчета няма да отглеждам! Само през трупа ми!