Влизам в стаята да целуна децата си. Докато спят. Та това е единственият начин да открадна целувка от големия ми син. Той е точно в онази деликатна възраст, когато целувките на мама му приличат на досадна глезотия. Заедно с него преминахме през разпада на първия ми брак (с баща му), на втория ми брак (с бащата на брат му), на мъчителната ми Голяма Любов, която се превърна в Голяма Депресия, на последвалите Големи Надежди и Големи Разочарования... Но малкото синче, онуй глезеното, с хитрите очички и меките ръчички ... на него от сега още му избива мъжкарството заедно с детската пот... И му отива дори. Сгушвам се до него и заспивам щастлива. Отново.
На сутринта всичко уж е същото. Първо будя големия - за училище. След това малкия - за детската градина. Той се протяга като коте и шумно протестира: „Еееей, пак ли тази детска градина!". Аз го прегръщам, целувам го зад ушето, по вратлето, поглеждам го право в очичките и казвам с глас, пълен с възторг (възторг, който помага, дори е задължителен за изграждането на здраво мъжко его):
- Миличък, много те обичам! Мечтая си като пораснеш, да станеш истински мъж: силен, смел и доблестен.
Той се замисля за миг. После тръсва глава.
- Ясно, ти искаш да стана ловец!
- Не, не искам да станеш ловец! - бурно протестирам аз. - Искам да станеш от леглото, да си измиеш зъбите и очите, да се облечеш и да отидеш на детска градина, а когато те взема след работа, двамата ще отидем да купим нови книжки. С нови приказки. На мама също й трябват нови приказки.
На корицата:
Щом в момента четете този текст, значи книгата ви е заинтригувала. Вероятно сте я прелистили набързо и сега се чудите какво е това - епистоларен сборник, учебник по астрология, женска изповед или просто ексцентрична измишльотина?
Ако разбиете от астрология, ще откриете, че звездите могат да обясняват, да подреждат, да придават смисъл - и безспорно ще разберете книгата по-лесно. Ако пък сте се влюбвали поне веднъж до пълно умопомрачение, ще я разберете още по-лесно, а остроумието и самоиронията на героинята ще ви доставят истинско бълбукащо удоволствие.
„Писма от тигана“ е книга за съвременната градска жена с много лица - жената, която денем работи в офис, привечер храни децата си, а нощем се взира в звездите и дълбае из вечните въпроси на човешкото битие. Това е книга за духа и магията, за планетите и съдбата, за копнежа и сблъсъка с реалността, за болката и прошката, за срещите и разделите, за катарзиса и промяната, за смеха през сълзи, въпросите без отговор и отговорите без въпроси.
Една книга за любовта
Заметки
[
←1
]
В прегръдката ти е спокойно, в твоите ръце съм щастлива, и бих направила всичко, само, за да те видя отново.
[
←2
]
Нося радостта ти в стъпките си, докато вървя към твоя пристан. Не ми е нужно да вървя нататък, ти си моето слънце и моята луна.
[
←3
]
Из „Descent of toe Goddess Ishtar into the lower world [From The Civilization of Babylonia and Assyria, M. Jastrow, 1915]
[
←4
]
Имаше време, когато пропадах в любовта,
но сега просто се разпадам.
Нищо не мога да направя - пълно затъмнение на сърцето.
Имаше време, когато в живота ми имаше светлина,
но сега има само любов в тъмнината
Нищо не мога да кажа
пълно затъмнение на сърцето.
[
←5
]
Хелиакален изгрев/залез - когато небесно тяло изгрява/залязва едновременно със слънцето, (б.а.)
[
←6
]
Адаптация на древен алхимичен арабска текст: „Писмо от слънцето до нарастващата луна", част от „Сребърна вода и звездна земя" от Мохамед ибн Умаил ат-Тамини (б.а.)
[
←7
]
„Любовта е кървав акт и аз кървя!" - рефрен от песента „Space- Dye Vest” на Dream Theater.
[
←8
]
"Писмо от дъното на морето" е стих от поета Низар Кабани. (б.а.).
[
←9
]
"Отговор па Йов"е есе, написано от Карл Юнг през 1951 година и публикувано през 1952 година, (б.а.)