Писмо 13
За всичко е виновна Луната
Отказах се от идеята да имам семейство от стандартния тип - 2 + 1 или 2+2. Защо ли? Заради провалите на семейния фронт. А защо се провалям ли? Ами защото имам Луна в 12-ти дом, в опозиция на Уран и Плутон. Крайно време беше да приема достойно реалността на самотната майка, която жертва семейните илюзии в името на собствената си свобода и емоционална стабилност. Луната символизира семейството, а 12-ти дом е онова закътано ъгълче от хороскопа, което се свързва със страданията, жертвите и саможертвите. Предпочитам да се възприемам като свободна жена, пожертвала доброволно семейните илюзии, вместо като жената, превърнала се в жертва на незрели и безотговорни съпрузи. Въпрос на гледна точка, нали?
И нека никой от колегите-астролози да не ми казва: „Не ти е виновна Луната в 12-ти, ами квадратът Слънце-Нептун". До доказване на противното Луната ще е виновна! Включително и за това, че не мога да готвя.
Наистина не мога да готвя! Всеки път, когато притисната от обстоятелствата взема отчаяното решение да сваря леща, звъня на майка ми или на сестра ми и питам за точната последователност на това свещенодействие. Мисля, че вече съм запомнила как се готви леща, но въпреки това, за да съм по-сигурна, се обаждам, защото е унизително да объркам нещо толкова просто като една тенджера леща. Преди години се бях научила да правя крем-карамел. Първоначално се получаваха груби корички, докато не се сетих, че всъщност трябва да махам зародишчетата от разбитите яйца и да бъркам сместа, докато стане идеално гладка. Разбира се, нямам проблеми с пържените яйца и спагетите. Както и с лицата и с още едно ястие, измислено от мен, което съдържа макарони, киселец и сирене. Но варенето на ориз например ме изпълва с терзания - ами ако стане на каша и ако пустата му пропорция четири към едно не е подходяща за този сорт ориз? Ами салатите - колко олио, колко сол, колко оцет? Това е нерешима дилема и докато гледам как някой яде салата, направена от мен, се чудя вкусна ли е, дали не киселее прекалено много, дали пък солта й не е в повече, ами ако добавя още малко и объркам всичко и после никой не иска да я яде - или пък почнат да измират от жажда?
Да не говорим за месото - не мога да докосвам месо с ръце. Изпитвам ужас. Не, за сведение на вегетарианците - не си представям как горкото животно е било живо и е грухтяло или пиукало жизнерадостно в затвора си, нито как са го умъртвили (всъщност как ли ги умъртвяват в масовото производство?). Отвращавам се от студения допир с разплута оголена плът. Мога да направя компромис и да сготвя пилешко. Да го задуша и да го смеся с предварително сварен ориз, грах и парченца ананас. За съжаление не става като вкусна китайска манджа и си го харесвам само аз. Не заради пилето, а заради ананаса. Харесвам и пица с ананас. Понякога се чудя защо просто не си купя консерва ананас и не я изям цялата - ей така, без никакви добавки към парченцата плод.
Та ако любовта на мъжете действително преминава през стомаха, загубена съм! Може би това обяснява и двата ми поредни провала да създам семейство. Винаги съм се забавлявала с крилатата фраза: „Любовта на мъжете минава през стомаха". В астрологията Луната управлява стомаха, храненето, храната. Любовта (и сладкишите) се управляват от Венера. Луната е съпругата, а Венера - любовницата. Ха-ха! Каква ирония! Излиза, че добре нахранените от съпругите си мъже, стига да имат някой нехармоничен аспект между Луна и Венера (например квадратура, опозиция, квинконкс) първи ще хукнат след богинята на любовта, далеч от семейното гнездо. И ще се разкъсват между топлата вечеря на съпругата си и леглото на любовницата си, от което ухае на цветя (или поне на тях така им се струва). Е, едва ли само мъжете с нехармонични аспекти между Луна и Венера изневеряват (впрочем и двамата ми бивши мъже ги имаха). И не е нужно сега да хукнете по астролози, за да проверите дали съпрузите ви имат „нехармоничен аспект между Луна и Венера" в хороскопите си. И да имат, бъдете сигурни, че вината не е във вас и че те самите се измъчват достатъчно, за да посолявате и без друго неосъзнатите им терзания с нова (при това езотерична - за мъжете астрологична и езотерична е горе-долу едно и също) информация. Аз лично смятам, че изневярата е неизбежна. В живота има и много други неизбежни неща... Но изневярата със сигурност е едно от тях.
Аз съм астролог. Знам какво ще се случи, знам кога ще започне, знам кога ще свърши. Знам, че няма да ме убие, поне не сега. Прекалено силна е способността ми да оцелявам. Знанието не ми помага да избегна събитията, но и не ме прави пасивна. Точно обратното - имам си една безумно смела и арогантна Луна в Овен, която само потрива доволно ръце и казва кой е следващият, коя е следващата битка, искам да победя, искам кръв! Не може просто така да седне кротко в ъгълчето и да изчака Живота, Вселената и Съдбата да й поднесат на тепсия това, което са й приготвили. Луната ми, като една истинска амазонка, се хвърля напред и размахва меча. След малко ще ви разкажа повече за нея...