Добре, не мога да готвя, но пък знам много неща за Луната. За любовта и за астрологията. И съм разказвач. Дори тук долу, в Ада, аз разказвам...
Писмо 14
Луната ни в Овен
Точно когато съм се раждала, горе на небето Луната преминавала през петия градус на знака Овен. Не. Тя не просто минала оттам, а прогорила дупка в този градус и тази дупка останала завинаги запечатана в душата ми. Понякога се опитвам да си представя как е изглеждало небето, когато съм се раждала. Нямало е звезди, защото е било сутрин. Луната е изгряла на хоризонта около час преди да се родя и също не се е виждала - освен може би само един изключително блед полумесец, защото съм родена само два дни след новолуние. Високо над мен е Венера, но тя също не се вижда, окъпана в лъчите на Слънцето, което набира скорост по пътя си нагоре към Зенита, откъдето после ще започне да се спуска надолу и на запад, към линията на хоризонта, за да залезе.
От всички небесни тела най-бързо се движи Луната - за едно денонощие може да премине 15 градуса, 14 минути и 39 секунди от еклиптиката. Сравнете това със скромния 1 градус за Слънцето или едва 7 минути и 49 секунди за денонощие, които Сатурн успява да изстърже. И макар всички ние да живеем в сатурновия свят на закони, материя и ограничения, все пак той не е единствен господар. В земното царство владетелка е Луната.
И тогава, в един февруарски ден (който бил слънчев според баща ми), когато Луната препускала само с 14 минути под максималната си скорост и достигнала петия градус на Овен - тогава най-накрая съм се родила аз. Дали викът ми е стреснал Луната и тя е прогорила онази дупка в небето, или пък тя, въздишайки по някоя минала болка, е изпуснала с дъха си насъбраните болка и гняв - не знам. И вероятно няма да разбера.
Важното е, че когато съм се родила, небето е било белязано. За съжаление и на двамата ми родители съм се родила момиче, а не момче. Но те бързо ме обикнали, защото съм се оказала красива и специална - тяхната малка принцеса. Всички веднага разбрали, че съм различна, особена (може би дори опасна). Родила съм се с бял кичур в косата и с обица от нежна бебешка кожа на ухото. И съм плачела непрекъснато - истинско изпитание за нервите и търпението на майка ми. Никой не разбрал причината за плача ми. Никой не разбрал, че аз не съм от този свят и плача за онзи, когото съм напуснала, за да дойда тук. И сега плача. Но дори когато плача, разказвам.
Писмо 15
За принцовете
Много сълзи съм проляла в живота си - по най-различни поводи. В момента причината е повече от банална, което ме дразни. Плача заради това проклето влюбване. А за него (както вече споделих) са виновни Уран, Плутон и Нептун, разбира се. Последният с една изящна квадратура обезвреди Сатурн, който охранява границите, самоконтрола, правилата и... обществения морал. Но за това, че не издържах, че признах любовта си, че положих чувствата си под гилотината на своя палач - за това отново е виновна онази твърде невъздържана, нетърпелива, твърде гореща и твърде страстна Луна в Овен. Е, палачът първо ми беше любим, но това не променя фактите, нито облекчава пребиваването ми в Ада.
Не знам как се получава, но винаги успявам да измъкна от мъжете най-страшните чудовища, които дремят в душите им. Винаги съм си мислила, че има някаква грешка. Знаете как е в приказките: принцът тича след Пепеляшка, търси я, иска я; принцът грабва Снежанка заедно с ковчега и я прибира в двореца си; Звярът обиква Красавицата и се превръща в принц... Изобщо Принцът с главно „П" е онзи персонаж, без който приказката няма как да завърши щастливо, а без щастлив край приказката просто не е приказка. И не знам защо в моя живот (дали само в моя?) все аз гоня принцовете, които обичам, а те пет пари не дават за мен. Ето ме, будна и жива - защо никой не ме прибира в двореца си?... И защо някъде по пътя принцовете се превръщат в зверове? При това зверове, които виртуозно изкормват чувствата ми, разменят местата на лявото и дясното ми предсърдие, връзват на фльонга вените ми, взривяват невроните в мозъка ми и играят флипер със съсирените буци болка. След това си тръгват. Казват, че ме обичат... Нима?