И все пак най-добре е човек да внимава; никой не разбира по-бързо от едно дете кога трябва да отстъпи.
— Уенди, хайде да си вървим в къщи — извикаха Джон и Майкъл заедно.
— Да — каза тя, като ги дръпна към себе си.
— Но не тази вечер, нали? — попитаха смаяните момчета.
— Веднага — отвърна Уенди решително, тъй като през главата й мина ужасната мисъл: „Може би мама вече не носи траур“.
Обхваната от този страх, тя не помисли какви могат да бъдат чувствата на Питър и доста рязко му каза:
— Питър, направи всичко необходимо за заминаването.
— Добре, щом искаш — отговори той така хладно, сякаш тя го бе помолила да й подаде паницата с орехи.
Те дори не си казаха „Съжалявам, че се разделяме“! Щом тя няма нищо против раздялата, той ще й покаже, че и нему му е все едно.
Но, разбира се, той държеше извънредно много на нея; и у него кипеше такъв гняв към възрастните, които винаги разваляха всичко, че щом влезе в дупката на своя дънер, той нарочно започна да диша бързо — около пет вдъхвания в секунда. Дишаше така, защото в Небивала земя казват, че с всяко твое вдишване умира един възрастен. И за отмъщение Питър ги избиваше колкото може по-бързо.
След като даде необходимите нареждания на червенокожите, той се завърна в къщи, където в негово отсъствие се бе разиграла една недостойна сцена. Обхванати от паника при мисълта да изгубят Уенди, изгубените момчета се бяха приближили заплашително към нея.
— Сега ще бъде по-лошо, отколкото преди да дойде тя — викаха те.
— Няма да я оставим да си отиде.
— Да я задържим като пленница.
— Да, да я оковем във вериги.
Уенди изпадна в крайно отчаяно положение, но нейният инстинкт й подсказа към кого да се обърне за помощ.
— Свирчо — извика тя, — помогни ми!
Не е ли странно това? Обръщаше се към Свирчо, най-глупавото от всички момчета.
Обаче Свирчо й отвърна благородно. В този миг той не прояви глупост и заговори с достойнство:
— Аз съм си просто Свирчо — каза той — и никой не ми обръща внимание. Но ще пролея кръвта на първия, който се опита да се държи към Уенди не като английски джентълмен.
Той измъкна своята кама и в този момент неговото благородство достигна връхната си точка. Останалите се отдръпнаха смутено назад. Тогава се завърна Питър и те веднага разбраха, че той няма да ги подкрепи: той никога не би задържал едно момиче в Небивала земя против волята му.
— Уенди — рече той, — като крачеше напред-назад, — поисках от червенокожите да те преведат през гората, понеже летенето много те уморява.
— Благодаря, Питър.
— После — продължи той с резкия, отсечен глас на човек, свикнал да му се подчиняват — Мен-че-Звънче ще те води през морето. Събуди я, Нибз.
Нибз трябваше да почука два пъти, преди да получи отговор, макар че от известно време Менче седеше в леглото си и подслушваше.
— Кой тропа? Как смееш да тропаш? Махай се! — извика тя.
— Трябва да станеш, Менче — отвърна Нибз, — за да водиш Уенди, която ще пътува.
Разбира се, Менче-Звънче бе възхитена, че Уенди си отива; но беше твърдо решена да откаже да я води и съобщи решението си с много нахален език. След това се престори, че пак е заспала.
— Казва, че не иска! — възкликна Нибз, ужасен от тази проява на непокорство. Тогава Питър със строго лице отиде до стаичката на младата фея.
— Менче — отсече той, — ако не станеш да се облечеш веднага, аз ще дръпна завесата и тогава всички ще те видим по нощница.
Тези думи я накараха да скочи на пода.
— Кой казва, че не искам да стана? — извика тя.
Междувременно момчетата бяха вперили отчаяни погледи в Уенди, която се бе приготвила за път с Джон и Майкъл. Сега те бяха посърнали не само защото щяха да я загубят, но и защото тя отиваше в някакво прекрасно място, където тях не ги канеха. Както винаги, новото ги примамваше.
Считайки, че унинието им се дължи на първата, по-благородна причина, Уенди почувствува как сърцето й се стопи от жал.
— Мили деца — каза тя, — ако всички вие искате да дойдете с мен, аз съм почти сигурна, че баща ми и майка ми ще ви осиновят.
Канейки всички, Уенди имаше пред вид главно Питър; но всяко момче мислеше само за себе си и те всички се разскачаха от радост.
— Но няма ли те да решат, че сме доста голяма дружина — попита Нибз, както бе подскочил във въздуха.
— О, не — възрази Уенди, пресмятайки бързо наум. Просто ще трябва да се сложат няколко легла в салона; пък всеки първи четвъртък на месеца ще ги закриваме с паравани.
— Питър, може ли да тръгнем и ние? — извикаха всички умолително. Те и не помисляха, че ако тръгнат, той може да не дойде с тях; но всъщност не ги бе много грижа дали ще дойде. Такива са децата — винаги готови да изоставят и най-близките си, когато се яви нещо ново и непознато, което ги привлича.