Звукът от шляпането на пантофите на Мадлин към вратата на кабинета откъснаха Гърни от размишленията и го върнаха в настоящето.
– Добро утро – каза тя сънливо. – Откога си буден?
– От пет часа.
Мадлин потърка очи и се прозя.
– Искаш ли кафе?
– Разбира се. А ти защо си станала толкова рано?
– Ранна смяна в клиниката. Абсолютно безсмислено ми се струва. Сутрешните смени там са истинско мъртвило.
– Исусе, едва се е съмнало. В колко часа отваря тази клиника?
– Чак към осем. Няма да тръгна веднага. Исках да имам време да пусна кокошките навън за малко, преди да изляза. Харесва ми да ги наблюдавам. Забелязал ли си, че правят всичко заедно.?
– Какво например?
– Всичко. Ако една се отдалечи на няколко метра, за да огледа нещо в тревата, в мига, в който другите я забележат, веднага се втурват натам и се присъединяват към нея. А Хорас следи всички. Ако някоя се отдалечи прекалено много, започва да кукурига. Или се впуска към нея и се опитва да я върне. Хорас е пазачът им. Винаги е нащрек. Когато и трите кокошки са свели глави и подремват, той продължава да се оглежда. Това му е работата.
За минута Гърни се замисли за това.
– Интересно е до какво разнообразие от стратегии за оцеляване е стигнала еволюцията. Очевидно генът, който подкрепя острата бдителност в петела, поражда поведение, което води до по-висока ниво на оцеляване на кокошките, а като следствие петелът с този ген се чифтосва с повече кокошки, което пък допълнително умножава гена на бдителността при следващите поколения.
– Предполагам, че е така – каза Мадлин, прозя се отново и се запъти към кухнята.
Глава 37
Желание за смърт
Наполовина убеден, че в крайна сметка ще откаже срещата с Малкълм Кларет, Гърни все отлагаше обаждането. После стана 8,15 и той беше принуден да вземе решение – или да тръгне веднага на дългото пътуване за срещата с Кларет в 11 часа, или да вдигне телефона и да му каже, че няма да отиде.
По причини, които не му бяха напълно ясни, в последния момент реши все пак да спази уговорката.
Денят беше започнал да се затопля и обещаваше типична августовска жега и влажност. Гърни свали работната риза с дълги ръкави, която носеше – сутрин в планината беше хладно, облече лека блуза с якичка и чифт памучни панталони, обръсна се, среса се, взе ключовете за колата и портфейла си и около десет минути, след като беше взел решението, вече беше на път.
Кабинетът на Кларет се помещаваше в дома му в Сити Айлънд, малък придатък на Бронкс в Лонг Айлънд. Пътуването от Уолнът Кросинг до Бронкс, най-северния квартал на Ню Йорк Сити, отнемаше около два часа и половина. Веднъж стигнал там, за да се добере до Сити Айлънд, човек трябваше да мине по ширината на целия квартал, от запад на изток – пътуване, което Гърни никога не можеше да направи, без да изпита неприятната емоция от спомена за детството си тук.
В съзнанието му Бронкс беше място, чиято западналост не носеше особено очарование или пък атмосфера. В унилата градска топография нямаше нищо вдъхновяващо. В стария му квартал животът на хората от различните класи – и на най-незначителните, живуркащи от заплата до заплата, и на най-успелите – не се различаваше особено. Спектърът на постиженията беше доста ограничен.
Кварталът от детството му не беше бедняшки западнал, но отсъствието на нещо крайно лошо като че ли беше най-доброто нещо тук. Гражданската гордост, която съществуваше, се изразяваше в успешното задържане на нежеланите малцинства на разстояние. Безсмисленото, но безопасно статукво се поддържаше старателно.
Сред смесицата от сгради с малки апартаменти, двуетажни семейни къщи и модерни скромни домове – построени хаотично без особена концепция или идея за осигуряване на свободно пространство – имаше само две къщи, които си спомняше, издигащи се и сега сред еднообразното множество; само две, които изглеждаха приятни и подканващи да влезеш вътре. Собственикът на едната беше католически лекар. На другата – католически директор на погребално бюро. И двамата се радваха на успешен бизнес. Кварталът бе населен основно с католици и тук религията все още имаше значение като символ на почтеност, структура за обединяване на хората и критерий при избора на доставчици на всякакъв вид услуги.
Този ограничен начин на мислене, на чувстване, на вземане на решения, като че ли извираше от самата напрегната, претъпкана и безцветна среда и предизвикваше у Гърни незабавното желание да избяга.