– Вината е болезнен глад за хармония – нужда да компенсираш нечие нарушение, да възстановиш баланса, целостта.
– Каква цялост?
– Връзката между убежденията и поведението. Когато действията ни не съвпадат с ценностите, създаваме дупка, източник на напрежение. А дупката създава дискомфорт. Съзнателно или несъзнателно, ние се опитваме да я затворим. Търсим мисловната хармония, която ще ни донесе затваряне на дупката – компенсиране на нарушението.
Гърни неловко се размърда в стола си.
– Виж, Малкълм, ако искаш да кажеш, че се излагам на риска да бъда убит, за да компенсирам смъртта на сина си, защо тогава още не съм позволил това да се случи? За едно ченге е доста лесно да се постави в ситуация, в която да бъде убито. Но както вече казах, аз съм тук. Съвсем жив. Как някой със сериозно желание да умре, може да е в толкова добро здраве? Това е нелепо.
– Съгласен съм.
– Съгласен си?
– Ти не си убил Дани. Така че да позволиш ти самият да бъдеш убит, не може да е рационално обоснована цел. – На лицето на терапевта се появи лека, почти игрива усмивка. – А ти си много рационален човек, нали, Дейвид?
– Вече изгубих връзката.
– Каза ми, че твоето престъпление е липсата на внимание, защото си позволил той да излезе на улицата, където е бил блъснат от минаващата кола. Изслушай какво ще ти кажа и после ми кажи дали съм описал положението правилно. – Кларет направи пауза, преди да продължи умишлено бавно и подбирайки прецизно думите си. – Дани не е имал защита, никой не е бил до него да го закриля и е бил изоставен на милостта на сляпата и жестока съдба. Съдбата е метнала монетата, пияният шофьор се е появил и Дани е загубил.
Гърни чуваше думите, които човекът изрича, усещаше истината в тях и въпреки това не чувстваше нищо. Сякаш лъч светлина се опитваше да мине през бронирано стъкло.
Останалото, което терапевтът каза, бе също толкова директно.
– Така, както ти гледаш на нещата, твоето разсейване – фокусирането върху собствените ти мисли, е оставило сина ти на милостта на момента, на милостта на съдбата. И ти смяташ, че именно това е твоята грешка. И от време на време възниква ситуация, в която виждаш възможност да се изложиш на същата гибелна опасност, в която си поставил него. Чувстваш, че така е честно, че ще има справедливост само ако дойде твоят ред да провериш на коя страна ще падне монетата на съдбата, че ще получиш опрощение само ако се отнесеш така невнимателно към себе си, както си допуснал да се отнесеш с него. Това е твоят начин да потърсиш баланс и справедливост, да донесеш покой на съзнанието си. Това е твоето търсене на хармония.
Останаха така известно време в мълчание – мислите на Гърни бяха замъглени, чувствата му – изтръпнали. После Кларет го разтърси с финалния обрат.
– Разбира се, твоят подход е егоцентрична и тесногръда делюзия.
Гърни мигна.
– Каква делюзия?
– Пренебрегваш всичко, което е важно.
– Като?
Кларет се накани да отговори, после спря, затвори очи и започна да диша с бавни дълги вдишвания. Когато постави внимателно ръце на коленете си, стана очевидно колко силно треперят.
– Малкълм?
Дясната ръка на терапевта се повдигна леко от коленете му с жест, който явно целеше да предизвика успокоение. Минута или две по-късно очите му се отвориха. Гласът му бе едва доловим шепот.
– Съжалявам за това. Лечението ми определено не е най-съвършеното.
– Какво ти има? Какво...
– Гаден рак.
– Лечим ли е?
Кларет тихичко се разсмя.
– На теория, да. Реално – не.
Гърни остана мълчалив.
– А реалността е пространството, в което живеем. Докато умрем.
– Боли ли те?
– Бих го нарекъл периодично неудобство – отвърна той. Изглежда му беше забавно. – Чудиш се колко дълго още ще живея. Отговорът е месец, може би два. Ще почакаме и ще видим.
Гърни се опита да каже нещо подходящо за случай като този.
– Божичко, Малкълм, съжалявам...
– Благодаря ти. Сега, тъй като времето ни е ограничено – твоето, както и моето, – нека поговорим за пространството, в което живеем.
– Моля?
– Реалността. Мястото, където трябва да живеем, за да сме живи. Кажи ми нещо. За Дани. Имаше ли някакво специално име за него?
За миг Гърни беше стреснат от въпроса.
– Какво имаш предвид под специално име?
– Друго, не истинското му име. Някакво галено, име, с което си го наричал, когато си го слагал в леглото или си го държал в скута си, или когато си го гушкал?
Гърни се накани да каже „не“, когато нещо изплува в съзнанието му, нещо, за което не бе мислил от години. Споменът нахлу с ослепителна болка. Прокашля се.