– Колко голям е бил?
– Никой не знае със сигурност. Според старо досие за разследването на пожара възрастта му по това време е била между дванайсет и шестнайсет години.
– И няма информация за рожденото му име или откъде изобщо се е появил?
– Нищо официално. Все пак в досието има твърдение на местния свещеник, който смятал, че детето е дошло от българско сиропиталище.
– Защо е смятал така?
– В досието няма данни някой да си е правил труда да попита. Но свещеникът е дал името на сиропиталището.
Гърни се изсмя. Избликът нямаше нищо общо с хумора. Ако трябваше да обясни, би го нарекъл излишък на енергия. Имаше нещо в процеса на издирване, в придвижването от една информация към друга, в камъните, по които минаваха през потока, което зареждаше мозъчните му клетки.
– И предполагам, че следата до сиропиталището ни е довела до друго значимо събитие?
– Всъщност ни отвежда до сиропиталище от мрачната комунистическа епоха, за което няма никакви сведения. Познай защо?
– Още един палеж?
– Аха. Така че всичко, което знаем за обитателите му по време на пожара, в който са умрели повечето от тях, идва от тъничко старо полицейско досие; всъщност от един-единствен разпит в това досие – на една медицинска сестра от персонала, която оцеляла. Между другото много лесно са установили, че е умишлен палеж. Освен че и четирите сгради на сиропиталището са пламнали едновременно, освен че и в четирите са намерени туби с бензин, се добавя и фактът, че външните врати са били затворени с дървени клинове.
– Което означава, че целта е била масово убийство. Но звучи така, сякаш пожарът е краят на историята. Как е започнала?
– Според думите на медицинската сестра няколко години преди пожара една зимна сутрин буквално на стълбите на сиропиталището открили странно малко дете. В началото помислили, че е нямо и неграмотно. Но после открили, че говори свободно не само български, но и руски, немски и английски. Тази сестра решила, че е някакъв идиот савант с дарба да учи езици – толкова бил добър. Затова му дала елементарни учебници, граматика и за две години хлапето научило френски, турски и бог знае още колко езика.
– Детето някога казало ли е откъде е дошло?
– Твърдяло, че има пълна амнезия – не помнело нищо преди пристигането си там. Единствената връзка с миналото му бил постоянно повтарящ се кошмар. Нещо, което включвало карнавал и клоун. Накрая се принудили да го сложат в отделна стая, далеч от другите деца, защото често се будел, пищейки. По някаква причина – може би заради клоуна в сънищата – сестрата стигнала до извода, че майка му е била част от някакъв откачен пътуващ цирк.
– Звучи като доста необикновено дете. Нещо особено да е станало преди пожара?
– О, да. Доста особено – отвърна Хардуик и направи драматична пауза – един от навиците, с които Гърни беше свикнал.
– Ще ми кажеш ли какъв точно?
– Няколко деца си направили шега с него, нещо, свързано с кошмарите му.
Още една пауза.
– Джак, за бога...
– Изчезнали.
– Децата, които се пошегували?
– Да. Изчезнали от лицето на земята. Същото станало и с един от наставниците в дома, който не повярвал на историята с амнезията и постоянно го тормозел за нея. Изчезнал. Никаква следа.
– Нещо друго?
– Още странни простотии. Никой не можел да каже на колко години е, защото през двете години, в които бил там, изобщо не пораснал, не се променил, не изглеждал и седмица по-голям от деня, в който се появил на входната врата.
– Като Питър Пан.
– Именно.
– Дали е получил този прякор в сиропиталището?
– В българското досие не се споменава нищо подобно.
Гърни отново премисли набързо цялата история.
– Нещо ми се губи. Откъде знаем, че това дете е същото, което семейство Паникос е осиновило?
– Не знаем със сигурност. Сестрата казала, че е било осиновено от гръцко семейство, но не знаела името им. Това било в правомощията на друго министерство. Но в деня, в който момчето заминало с новите си родители, домът изгорял и почти всички други негови обитатели била хванати в капан и умрели.