Гърни не каза нищо.
– Какво мислиш, Шерлок?
– Мисля, че някой е платил сто бона, за да насочи това малко чудовище срещу Карл Спалтър.
– И срещу Мери Спалтър, Гас Гурикос и Лекс Бинчър – добави Хардуик.
– Питър Пан – измърмори Гърни. – Хлапето, което никога не пораства.
– Доста мъдро, майсторе, но докъде ни води всичко това?
– Бих казал в средата на нищото, хвърля ни във водовъртежа на тоталния хаос. Имаме няколко пикантни истории, но не знаем почти нищо. Търсим професионален наемен убиец, който би могъл да се казва Петрос Паникос или Питър Пан, или по някакъв друг начин. Рождено име – неизвестно. Име по паспорт – неизвестно. Дата на раждане – неизвестна. Националност – неизвестна. Рождени родители – неизвестни. Настоящ адрес – неизвестен. Арести и присъди – неизвестни. Всъщност всичко, което би могло да ни заведе при него, е неизвестно.
– Няма как да не се съглася с теб. И сега какво?
– Свържи се отново с твоя приятел в Интерпол и измоли всички трохички, които може да са останали между страниците на досието. Особено нещо повече за семейство Паникос, съседите им, някой в селото, който може да знае някаква информация за малкия Петрос, или както там, по дяволите, са го нарекли – всичко, което може да ни даде идея, за която да се захванем. Името на който и да е, с когото можем да поговорим за...
– Мамка му, човече, било е преди двайсет и пет години. Никой няма да си спомня нищо, дори да намерим такива хора. Бъди реалист.
– Вероятно си прав. Но все пак се свържи с твоя човек. Може пък и да изскочи нещо от това.
След края на разговора Гърни остана така, с отворен бележник в скута, вперил поглед над водното хранилище пред него. Нивото на водата беше паднало и разкриваше каменисти склонове, простиращи се оттам, където вълните стигаха до брега, до линията на дърветата. Камъните бяха покрити с боклуци и дървесина. През малък процеп сред дълбоките следобедни сенки два криви клона се поклащаха от водната повърхност към склона по начин, който пробуди стресиращия спомен за една сцена от първия му случай с убийство като новобранец – тялото на голо дете, блъскащо се в каменистия бряг на река Хъдсън. Не беше спомен, към който искаше да се връща.
Взе бележника, в който бе записал повечето от нещата, споменати от Хардуик, и ги прегледа още веднъж.
Беше ядосан на себе си. Ядосваше си се, че изобщо бе позволил да бъде въвлечен в този случай. Ядосваше се, че не беше постигнал никакъв значителен напредък. Ядосваше се от липсата на официални сведения. Ядосваше се от всички въпросителни.
Реши, че се нуждае от още кафе. Запали двигателя и тъкмо се канеше да потегли през Барливил, когато Хардуик звънна отново. Гласът му звучеше още по-потресено.
– Имаме нова ситуация. Ако това, което чух, е вярно, Лекс Бинчър вече не се води изчезнало лице.
– О, Исусе... Какво е станало?
– Един от щатските полицаи и момчетата от Бюрото са намерили тяло във водата под частния док на Лекс. Само тяло. Тяло без глава.
– Сигурни ли са, че е Бинчър?
– Не се мотах достатъчно дълго наоколо, за да разбера. Имах лошо предчувствие за липсващата глава. Измъкнах се от тълпата и се върнах в колата си. Трябваше да се махна оттам, преди да повърна или преди някой от Бюрото да ме разпознае и да събере две и две – аз и Бинчър, делото „Спалтър“ – и да прекарам следващите две седмици в разпити в ареста. Не мога да си го позволя. Не и след лайната, които се изсипват върху ни. Трябва да съм на свобода и в движение, за да правя каквото се наложи да правим. Трябва да тръгвам. Ще ти звънна по-късно.
Гърни остана до водохранилището още няколко минути, за да обмисли новото положение. Погледът му се местеше от водата към клоните, които му напомняха за блъсканото в камъните до брега на Хъдсън тяло. Докато се взираше в голото изкривено дърво, фигурите, които образуваха клоните, му заприличаха не само на тяло, а на тяло без глава.
Потръпна, запали отново колата и се насочи към Уолнът Кросинг.
Глава 39
Ужасни създания
Думите на Хардуик за бързото му изнизване от местопрестъплението, защото се боял да не бъде разпознат и някой да започне да разпитва за присъствието му, накараха Гърни да се замисли за въпрос, който от известно време избягваше: къде свършваше правото да водиш частно разследване от името на клиента си... и къде започваше възпрепятстването на правосъдието?