Тази сутрин ли беше?
Толкова много неща се бяха случили, че пътуването му до Бронкс му се струваше като нещо, станало преди седмица. Трудно му беше да се съсредоточи, да се върне към реалността на деня. Започна с първото, което се сети.
– Когато уговаряхте срещата, Малкълм каза ли ти, че умира?
– Умира ли?
– Да. Има рак в краен стадий.
– И той все още... О, господи...
– Какво?
– Не ми го каза, поне не директно, но... Помня, че каза, че трябва да насрочим срещата много скоро. Просто предположих, че има някакви уговорени вече ангажименти и... О, господи! Как е той?
– Общо взето си е същият. Искам да кажа, изглежда остарял, много отслабнал. Но той е... с много, много... ясна мисъл.
И двамата се умълчаха.
Мадлин проговори първа.
– За това ли говорихте? За болестта му?
– О, не, изобщо не говорихме за това. Всъщност той я спомена съвсем накрая. Говорихме основно за... мен... и за теб.
– Беше ли полезно?
– Така мисля.
– Все още ли се сърдиш, че уредих тази среща, без да те питам?
– Не. Имаше добър ефект...
Поне се надяваше, че е така. Все още му беше трудно да определи какъв точно е ефектът от думите на терапевта върху него.
След кратко мълчание Мадлин се усмихна нежно и кимна:
– Добре.
Дълго време не казаха нищо повече и Гърни се запита дали да не повдигне темата за Уинклър. Все още бе твърдо решен да изпрати Мадлин някъде далеч от къщата. Но реши, че със сигурност ще има достатъчно време да ги обсъдят на сутринта.
Тя си легна още в осем.
Малко по-късно Гърни я последва.
Не че се чувстваше изморен. Всъщност му бе трудно да определи какво точно изпитваше. Денят беше объркващ и натоварващ. Всичко беше започнало с дълбоко интуитивното послание на Кларет и въздействието му върху него. Добавиха се хаотичните спомени от детството в Бронкс, после ескалиращите новини за ужасите в Купърстаун, за които му разказа Хардуик, и накрая – болката на Мадлин от смъртта на петела, която, подозираше той, подсъзнателно й напомняше за друга загуба.
Отиде в спалнята, съблече дрехите си и се пъхна в леглото до нея. Прегърна я нежно, защото не знаеше по какъв друг подходящ начин да изрази своите чувства.
ЧАСТ ТРЕТА
ЦЯЛОТО ЗЛО НА СВЕТА
Глава 40
На следващата сутрин
Гърни се събуди с тежък емоционален махмурлук.
Разкъсван между размислите и унеса, сънят му беше прекалено неспокоен и лек, за да изпълни жизненоважната си функция и да разтовари напрегнатите преживявания на изминалия ден в подредените шкафчета на паметта му.
Голяма част от вчерашните вълнения не го бяха напуснали и все още ангажираха напълно съзнанието му, пречеха му да се фокусира върху настоящия момент. Едва след като си взе душ, облече се, направи си кафе и се присъедини към Мадлин на масата за закуска, забеляза колко ясен и безоблачен е денят.
Но дори този положителен фактор не успя да постигне въодушевяващия ефект, който би имал обикновено.
По радиото звучеше музика, някакво оркестрово изпълнение. Гърни мразеше музиката рано сутрин, а в настоящето му настроение тя го подразни още по-силно.
Мадлин го погледна над книгата, която държеше пред себе си.
– Какво има?
– Чувствам се доста объркан.
Тя смъкна книгата с още няколко сантиметра.
– Заради случая „Спалтър“?
– Най-вече... предполагам.
– Какво за него?
– Просто нещата не пасват. Става все по-грозно и заплетено.
Разказа й за двете обаждания на Хардуик от Купърстоун, като премълча за липсващата глава – гадеше му се само при мисълта за това.
– Изобщо не съм сигурен какво става. И имам чувството, че нямам сили да се справя.
Мадлин затвори книгата си.
– Да се справиш?
– Да го разгадая – какво наистина е станало, кой стои зад убийствата, защо.
Тя се втренчи в него.
– Нима вече не успя в това, за което те наеха?
– Да съм успял?
– Останах с впечатлението, че обвинението срещу Кей Спалтър е разбито на пух и прах.
– Вярно е.
– Значи присъдата й ще бъде отменена при обжалването. Това беше идеята, нали?
– Това беше, да.
– Беше?
– Струва ми се, че адът се изсипва върху нас. Тези нови убийства и палежи...
Мадлин го прекъсна.
– За чието разследване си има полиция.
– Която не се справи особено добре първия път. И не мисля, че имат някаква представа с какво всъщност се сблъскват.