– А ти имаш ли?
– Не съвсем.
– Значи никой не знае какво става. И кой трябва да разбере?
– Официално е работа на Бюрото за криминални разследвания.
Тя сведе глава и го погледна предизвикателно.
– Официално, законно, логично и по всеки друг начин.
– Права си.
– Но?
След неловка пауза Гърни каза.
– Но има опасен луд, който се разхожда на свобода.
– Навън има доста луди хора.
– Този убива хора от осемгодишен. Обича да убива хора. Колкото повече, толкова по-добре. Някой го е пуснал от каишката, насъскал го е срещу Карл Спалтър и сега той трябва да довърши делото си. Не може да бъде спрян и овладян.
Мадлин го изгледа замислено.
– Значи опасността се увеличава. Онзи ден каза, че има един процент вероятност да тръгне след теб. Очевидно събитията в Купърстаун променят всичко.
– До известна степен, но все още мисля...
– Дейвид – прекъсна го тя. – Трябва да го кажа... знам какъв ще бъде отговорът ти, но трябва да го кажа. Ти имаш избор. Можеш да спреш.
– Дори да се оттегля от разследването, той ще продължава да е навън. Просто шансът да бъде заловен ще бъде много по-малък.
– Но ако ти не го преследваш, може би и той няма да тръгне след теб.
– Той може да не разсъждава толкова логично.
Мадлин го погледна притеснено и с недоумение.
– От това, което си ми казвал за него, ми се струва, че е доста логичен, прецизно обмислящ плановете си човек.
– Прецизно обмислящ плановете си човек, воден от убийствена ярост. Това им е странното на наемните убийци. Могат да са хладнокръвни и практични, когато става въпрос за действия, които предизвикват ужас у повечето от нас, но в мотивацията им няма абсолютно нищо хладнокръвно и практично – и не говоря за парите, които получават. Те са на второ място. Срещал съм професионални убийци. Разпитвал съм ги. Опознах някои от тях доста отблизо. И знаеш ли какви са през повечето време? Тласкани от ярост серийни убийци, които са успели да превърнат лудостта си в добре платена професия. Искаш ли да чуеш нещо наистина откачено?
По изражението й личеше, че не изгаря от любопитство, но той продължи.
– Някога, когато Кайл беше малък, му казвах, че ключът към щастливия живот, към щастливата кариера е да откриеш занимание, което ти доставя такова удоволствие, че да си готов да го правиш и без пари, и после просто да намериш някой да ти плаща за него. Е, не са много хората, които го постигат. Говорим най-вече за пилотите, музикантите, артистите, художниците и спортистите. И за наемните убийци. Не искам да кажа, че професионалните убийци завършват щастливо живота си. Повечето от тях умират от насилствена смърт или се озовават в затвора. Но те обичат това, което правят, докато го правят. Биха убивали хора, независимо дали ще им плащат за поръчките или не.
Докато говореше, Мадлин се разстройваше все повече.
– Дейвид, какво, за бога, искаш да кажеш?
Той осъзна, че е отишъл по-далеч, отколкото бе възнамерявал.
– Само това, че оттеглянето ми от случая в този момент няма да има никакъв положителен ефект.
Тя очевидно полагаше усилия да остане спокойна.
– Защото убиецът вече те е набелязал?
– Възможно е.
Гласът й започна да потрепва.
– Заради онова отвратително предаване „Криминален конфликт“. Бинчър използва името ти и те свърза с Хардуик. Онзи идиот Брайън Борк предизвика проблема. Значи той трябва да го оправи. Трябва да обяви, че вече не се занимаваш със случая. Че си се оттеглил.
– Не мисля, че това ще промени нещо в този момент.
– Какво искаш да кажеш? Че отново – за пореден път – успя да застанеш на прицела на някакъв смахнат лунатик? Че няма какво да се направи, освен да чакаме да се случи някакъв фатален сблъсък?
– Не, опитвам се да го избегна, като го заловя, преди той да стигне до мен.
– Как?
– Ще намеря всякаква възможна информация за него. Така ще мога да предвидя действията му по-добре, отколкото той би предвидил моите.
– Това е схемата, нали? Ти и той.
– Моля?
– Ти и той. Един срещу друг. Това е същото състезание на живот и смърт, в което винаги се озоваваш. Причината, поради която исках да се видиш с Малкълм.
Той изтръпна.
– Този път не е същото. Не съм сам. Има хора, които ме подкрепят и работят с мен.
– О, наистина ли? Кои са? Джак Хардуик, който те въвлече в тази каша? Щатската полиция, за която твоето разследване е незначително? Това ли са твоите приятели и съюзници? – Мадлин поклати глава, но движението приличаше повече на потръпване. – Дори целият свят да иска да ти помогне, това няма да има никакво значение. Пак ще си само ти срещу него. Винаги всичко се свежда до това. Като в добрите стари уестърни. Сякаш живееш в „Точно по пладне“1.