Ангелидис постави едрите си ръце на масата и поклати глава.
– Какъв е проблемът?
– Проблемът? – домакинът се изсмя с горчив, мрачен смях. – Частта, в която го изкарвате от леговището му. Повярвайте ми, това няма да стане. Нямате си представа с кого си имате работа.
Гърни отново сви рамене и разпери длани.
– Тогава може би трябва да науча малко повече за него.
– Може би много повече.
– Кажете ми какво пропускам.
– Като например?
– Как работи Паникос?
– Прострелва хора. Предимно в главата. Предимно в дясното око. Или ги взривява на парчета.
– А поръчките? Как ги урежда?
– Чрез посредници.
– Хора като Дебелия Гас?
– Като Дебелия Гас, да. Специално подбрани посредници. Само шепа хора в света общуват с него. Те уреждат сделката. Прехвърлят парите.
– От тях ли получава указанията?
– Указания? – Ангелидис се разсмя с гърления си глас. – Той получава името, срока на поръчката и парите. Останалото зависи само от него.
– Не съм сигурен, че разбирам.
– Да кажем, че искате да се отървете от определена личност. Теоретично, разбира се, само за идеята. Плащате цената на Питър Пан. Мишената ви изчезва от белия свят. Край на историята. Как се е отървал от нея, си е негова лична работа. Той не приема указания.
– Да видим дали съм разбрал правилно. Пироните в главата на Гас – те не са били част от сделката, така ли?
Думите му като че ли привлякоха вниманието на Ангелидис.
– Не... не са били част от сделката. Не и ако убиецът е бил Питър.
– Значи са били изцяло негова идея, а не поръчка от клиент?
– Казвам ви, той не приема подобни поръчки – само името и пари в брой.
– Значи отвратителните гадости, които е причинил на Гас, са били негова идея?
– Не ме ли чувате? Той не приема заповеди от никого.
– Тогава защо го е направил?
– Нямам никаква представа. Това е проблемът. Като познавам Паникос и Гурикос, просто не виждам никакъв смисъл в станалото.
– Не смятате, че Паникос може да се е притеснявал, че Гурикос знае нещо опасно за него? Или че ще проговори? Или че вече е проговорил?
– Трябва да разберете нещо. Гас излежа доста време в затвора. Дванайсет шибани години в онази дупка „Атика“, а можеха да бъдат само две. Трябваше само да каже едно име. Но той не го направи. А онзи тип дори не беше в състояние да го докосне. Нямаше да има възмездие. Така че той не мълчеше от страх. Знаете ли защо мълчеше?
Гърни бе чувал такива истории и преди и знаеше рефрена.
– Принципи?
– Да, можете да си заложите задника на това. Принципи! Гас имаше железни топки!
Гърни кимна.
– Което отново повдига въпроса защо Паникос е направил това, което е направил. Нищо не се връзва.
– Казах ви – няма никакъв смисъл. Гас беше като Швейцария. Неутрален, мълчалив. Не говореше с никого за никого. Всички знаеха това и го уважаваха. Това беше тайната на неговия успех. Принципите.
– Добре. Гас е бил скала. А Паникос? Какво ще кажете за него?
– Питър? Питър е... специален. Приема само поръчки, които изглеждат невъзможни. Изключително решителен е. С висок процент на успеваемост.
– И въпреки това...?
– Какво?
– Усещам резервираност в тона ви.
– Резервираност? – Ангелидис млъкна, преди да продължи, като очевидно внимателно подбираше думите си. – Питър... е наемник, когото използват... само в много опасни ситуации...
– Защо?
– Защото въпреки уменията му... има определени рискове...
– Какви?
Ангелидис направи гримаса, сякаш повръщаше вчерашното си узо.
– Някога КГБ убиваше хора, като слагаше радиоактивна отрова в храната им. Имаше забележителни резултати. Но трябва много, много да се внимава с тези лайна. Същото е и с Питър.
– Толкова ли е страшен Паникос?
– Ако се изпречиш на пътя му, би могло да е сериозен проблем.
Гърни се замисли. Прииска му се да се разсмее на глас от коментара, че изпречването на пътя на решителен луд убиец би могло да бъде проблем.
– Чували ли сте, че обича да предизвиква пожари?
– Може и да съм чувал – отвърна Ангелидис. – И това е част от пакета, който получаваш, когато си имаш работа с него. Не мисля, че разбирате напълно срещу какво сте изправен.
– Сблъсквал съм се с доста трудни хора през годините.
– Трудни? Много забавно. Нека ви разкажа една история за Питър, за да разберете трудните хора. – Ангелидис се наведе напред, разпервайки ръцете на масата. – Имало два града, не много далеч един от друг. Във всеки град имало по един силен и влиятелен мъж. Това създавало проблеми – основният спор бил кой има право на многото неща, които се намират между градовете. Градовете се разраствали и се приближавали все повече един към друг и проблемите ставали все по-големи. Случвали се много гадости. Ескалация на напрежението. – Произнесе думата отчетливо. – Ескалация и в двете посоки. Накрая се стигнало до момент, след който нямало възможност за помирение. Никаква възможност за споразумение. И единият от мъжете решил, че другият трябва да изчезне. Наел малкия Питър за тази задача. Питър по това време тъкмо навлизал в бизнеса.