– Бизнесът с убийства? – любезно попита Гърни.
– Да. Професията му. Както и да е, той свършил работата. Чисто, бързо, без проблеми. После се появил в офиса на другия мъж, за да си получи заплащането. Офиса на човека, чиято поръчка изпълнил. Той му казал, че трябва да изчака, имал проблеми с парите в брой. Питър казал: „Не, ще ми платиш сега“. Мъжът казал: „Не, трябва да изчакаш“. Питър казал, че това не го прави никак щастлив. Мъжът се изсмял. И Питър го застрелял. Бум. Просто така.
Гърни сви рамене.
– Не е добра идея да се подиграваш на професионален убиец.
Устата на Ангелидис се изви в нещо, което би могло да бъде прието за кратко захилване.
– Никога не е добра идея. Вярно е. Но историята не приключва тук. Питър отишъл в къщата на мъжа и убил жена му и двете им деца. После обиколил града и убил брата на мъжа, петима негови братовчеда, съпругите им. Избил цялото шибано семейство. Двайсет и един души. Двайсет и един изстрела в главата.
– Впечатляваща реакция.
Устата на Ангелидис се отвори, разкривайки редица блестящи зъби с коронки. После той изригна в силен ръмжащ звук и Гърни си помисли, че това е най-нервният смях, който някога е чувал.
– Да, впечатляваща реакция. Вие сте забавен човек, Гърни. Впечатляваща реакция. Трябва да го запомня.
– Но и изглежда доста рисковано от бизнес гледна точка.
– Какво имате предвид под „рисковано“?
– Бих се замислил – след като е убил двайсет и един души заради забавено плащане – дали потенциалните клиенти няма да се притеснят да сключват сделки с него. Може да предпочетат да работят с някой, не толкова... докачлив.
– Докачлив? Казвам ви, Гърни, вие сте голям шегаджия. Докачлив? Добро е! Но това, което не разбирате, е, че Питър има особено предимство. Той е уникален.
– В какъв смисъл?
– Питър приема невъзможни задачи. Онези, които другите наемници казват, че не могат да бъдат изпълнени – прекалено рисковано е, мишената е прекалено добре охранявана – такива неща. И тогава идва Питър. Сякаш иска да покаже, че е по-добър от всички останали. Разбирате ли за какво говоря? Питър е уникален ресурс. Силна мотивация. Огромна решителност. Девет от десет пъти свършва работата. Само че... винаги съществува риск от косвено клане.
Гърни за малко да се разсмее на свой ред заради нелепото съчетание на думите, които Ангелидис бе използвал. Вместо това попита намръщено:
– Можете ли да дадете пример?
– Пример? Като онзи път, когато бе нает да убие мишена на един от фериботите до някакъв гръцки остров, но не знаел как точно изглежда човекът, знаел само, че ще бъде на борда в точно определено време. И какво направил? Взривил целия ферибот, убил почти сто души. Косвени жертви, масово клане. Ще ви кажа и нещо друго. Той не само не се колебае да използва масовите кланета – твърди се, че те му харесват. Пожари. Експлозии. Колкото по-големи, толкова по-добре.
Гърни вече започваше да си задава много въпроси. Но продължаваше да се връща към основния: защо някой би избрал точно Паникос за убийството на Спалтър? Защо са смятали това покушение за невъзможно?
Ангелидис прекъсна размишленията му.
– Почти забравих още нещо – това, за което всички наоколо все още говорят. Настина ги впечатлило. Готов ли сте? – Не беше въпрос. – Докато малкият Питър вилнеел из града, изтребвайки цял род от лицето на земята... – познайте какво е правил? – Млъкна, в очите му имаше искрено вълнение. – Познайте.
Гърни поклати глава.
– Не обичам да налучквам.
– Няма значение. Така или иначе нямаше да познаете. – Приведе се още напред. – Пеел е.
Преди да напусне градината на ресторанта, Гърни отново погледна през отворените врати в задната стена. Виждаше ясно парцела на Спалтър – целия, без да му се пречка уличният стълб. Чу как Ангелидис потропва с пръсти по масата.