Обърна се към него и попита:
– Мислите ли понякога за Карл, докато гледате „Уилоу рест“?
– Разбира се. Мисля за него.
Без да сваля поглед от потропващите по металната повърхност пръсти на Ангелидис, Гърни продължи:
– Това, че Паникос е наетият убиец, подсказва ли ви нещо за поръчителя?
– Разбира се. – Потропването спря. – Подсказва ми, че е бил запознат с начина му на действие, с факта, че е някъде наоколо. Не можеш просто да отвориш телефонния указател, да набереш „Паникос“ и да кажеш: „Ей, имам работа за теб!“. Не става по този начин.
Гърни кимна.
– Малко хора биха били наясно как да се свържат с него – каза той, сякаш говореше на себе си.
– Питър приема договори само чрез половин дузина посредници по целия свят. Трябва да си с високо положение, за да ги познаваш.
Гърни изчака в мълчание известно време, после продължи.
– Бихте ли казали, че Кей Спалтър е била с високо положение?
Ангелидис се втренчи в него. Явно предположението го изненада, но отговорът му бе просто свиване на раменете.
Гърни имаше един последен въпрос, преди да си тръгне.
– Какво е пеел?
Ангелидис го погледна объркано.
– Паникос... Какво е пеел, докато е убивал онези хора?
– О, някаква детска песничка. Как ги наричаха – приспивни песни?
– Знаете ли коя?
– Откъде бих могъл да знам? Нещо за рози, цветя и други такива простотии.
– Пеел е приспивна песничка за цветя? Докато е обикалял и е застрелвал хората в главите?
– Най-после разбрахте! Усмихвал се като ангел и пеел тази кратка песничка с момичешки гласец. Хората, които са го чули, казват, че никога няма да го забравят.
Ангелидис млъкна.
– Това, което трябва да знаете за него – най-важното... Ще ви кажа какво е то. Той е двама души – единият е прецизен, точен и прави всичко по определена система. Другият е... просто шибана откачалка.
Глава 42
Липсващата глава
Гърни спря на първата бензиностанция, която видя по пътя от Лонг Фолс към Уолнът Кросинг за бензин, кафе (едва бе докоснал чашата си в „Егейска одисея“) и за да изпрати още един имейл на Джона Спалтър. Реши първо да се погрижи за това.
Провери тона на предишните си писма и този път нарочно направи текста да звучи по-нервно, определено неспокойно, по-неясно, с нарастващо ниво на спешност – по-скоро като припрян есемес, отколкото като имейл.
Все повече нова информация, очевидна корупция. Предстои отмяна на присъдата и сериозно ново разследване. Проблем, свързан със семейните отношения? Може ли да е толкова просто като СЛЕДВАЙ ПАРИТЕ? Каква е ролята на Киберкатедралата и набирането на средства за нея? Трябва да се срещнем възможно най-скоро, за да обсъдим новите факти.
Прочете го два пъти. Ако резкият му тон и двусмислието не провокираха комуникация с Джона, нямаше идея какво друго можеше да се направи. После влезе в малкия западнал магазин за кафе и бейгъл, който се оказа стар и твърд. Кафето обаче беше изненадващо освежаващо и му създаде усещането, че всичко е наред.
Канеше се да откара колата до колонката за бензин, когато осъзна, че още не е разказал на Хардуик за срещата си с Мик Клемпър в мола на Ривърсайд и последвалия подарък със записа от охранителната камера в пощенската кутия. Реши да го направи веднага.
Обаждането му попадна на гласова поща и той остави съобщение: „Джак, трябва да те информирам за развитието с Клемпър. Имахме кратък разговор за различните начини, по които тази история може да завърши, някои по-малко болезнени за него от други, и като по чудо липсващият видеозапис се озова в пощенската ми кутия. Човекът явно се опитва да замаже вината си и трябва да поговорим за някои изводи. Трябва да видиш и записа. Няма очевидни несъответствия с показанията на очевидците, но си струва да се погледне. Обади ми се възможно най-скоро.“
Това му напомни и за друга спешна задача, която бе пренебрегнал – да види записите от останалите три камери, особено онези с изглед на изток и на запад, тъй като на тях евентуално щяха да бъдат уловени кадри от влизане или излизане от сградата.
Евентуалният пробив, който можеше да предизвика подобно доказателство, го накара да шофира с доста над разрешената скорост през останалата част от пътя.
Изненада се, после се обърка, а след това се притесни, когато видя колата на Мадлин все още паркирана на мястото, където беше и сутринта, когато бе тръгнал за Лонг Фолс, защото мислеше, че е заминала за фермата на Уинклър малко след него.