– Три къщи край езерото са изгорели до основи. Загинали са шест души, между които има и две малки деца. Седмата жертва е намерена под малък док на езерото.
– Идентифицирана ли е вече седмата жертва?
– Може би ще отнеме известно време – каза с равен глас Хардуик. – Главата й липсва.
– Да не би да казахте „главата й липсва“?
– Точно това казах.
– Убиецът е отрязал главата на жертвата? Какво е направил с нея? Има ли някакви предположения какво може да се е случило?
– Може би я е скрил. Или я е изхвърлил някъде. Или я е взел със себе си. Разследването продължава.
Борк поклати глава – жест на човек, който не разбира в какво се е превърнал светът.
– Това е истински ужас! Следовател Хардуик, трябва да ви задам очевидния въпрос. Смятате ли, че осакатеното тяло би могло да принадлежи на Лекс Бинчър?
– Би могло, да.
– Следващият очевиден въпрос. Какво става тук? Имате ли обяснение, което да споделите със зрителите ни?
– Много е просто, Брайън. Кей Спалтър беше натопена за убийството на своя съпруг от напълно корумпиран детектив. Тя е жертва на гигантско манипулиране на фактите, на гигантско манипулиране на свидетелите и титанично некомпетентна защита. Присъдата й, разбира се, е зарадвала истинския убиец. Така той е можел да продължи със смъртоносния си бизнес.
Борк се накани да зададе друг въпрос, но Хардуик продължи.
– Хората, въвлечени в този случай – не само безчестният детектив, който е пратил невинна жена в затвора, но целият екип, осъществил абсурдния процес, довел до присъдата – те всъщност са истинските виновници за зловещото клане в Купърстаун днес.
Борк направи пауза, сякаш бе смаян от това, което току-що бе чул.
– Много сериозно обвинение. Всъщност то вероятно ще предизвика сериозен отзвук сред официалните сили на реда. Притеснявате ли се от това?
– Не обвинявам силите на реда като цяло в нищо. Говоря за конкретни представители на тези сили, които са фалшифицирали доказателства, довели до неправилния арест и осъждането на Кей Спалтър.
– Имате ли с какво да докажете тези обвинения?
Отговорът на Хардуик беше незабавен, спокоен и непоклатим.
– Да.
– Ще ги споделите ли с нас?
– Ще ги споделим, когато настъпи подходящият момент.
Борк зададе още няколко въпроса, като се опитваше – без особен успех – да го накара да бъде по-конкретен. После внезапно смени посоката и зададе очевидно най-провокативния според него въпрос.
– Какво ще стане, ако успеете? Ако надвиете всички, които твърдите, че са постъпили грешно? Ако победите и освободите Кей Спалтър и по-късно откриете, че тя все пак е виновна за убийството? Как ще се почувствате?
За първи път от началото на интервюто презрението на Хардуик към Борк започна да прозира в изражението му.
– Как ще се почувствам? Чувствата нямат нищо общо с това. Това, което знам, ще бъде абсолютно същото, което знам и сега – че процесът на Кей Спалтър е бил корумпиран и гнил. Гнил от началото до края. И отговорните за това хора знаят кои са и какво са направили.
Борк вдигна глава, сякаш за да провери часа, после погледна към камерата.
– Добре, приятели, чухте това.
Половинката, която го показваше, отново се разшири и зае цялото пространство на екрана. Докара на лицето си изражение на смел свидетел на зловещи събития и призова зрителите да обърнат внимание на някои важни съобщения от рекламодатели. Завърши така:
– Останете с нас. Ще се върнем след две минути с новини за противния нов конфликт за репродуктивни права, поел по пътя към Върховния съд. И така, аз съм Брайън Борк, а това е „Криминален конфликт“ – вашата вечерна сцена на най-експлозивните законови битки!
Гърни затвори сайта, после и компютъра и се отпусна в стола.
– Е, какво мислиш? – гласът на Мадлин зад гърба му го стресна.
Обърна се към нея.
– Опитвам се да реша.
– Какво да решиш?
– Защо Хардуик се е появил в това предаване.
– Искаш да кажеш, като изключим факта, че му е била предложена огромна публика, пред която да оплюе свободно неприятелите си – хората, които го изгониха от работа?
– Да, като изключим това.
– Предполагам, че ако всички тези обвинения имат и друга цел – освен даването на свобода на гнева му, тя би могла да е да привлече възможно най-много внимание от страна на медиите – да привлече възможно най-много криминални репортери, които да започнат отново да ровят в случая „Спалтър“ и да го държат на първите страници на вестниците. Мислиш ли, че е това?