– Дай ми малко време да пробвам няколко теста – каза Кайл. – Ще ти кажа, когато имам нещо, което си струва да погледнеш.
Отвори менюто на програмата, щракна върху една от иконките за увеличение, после спря. Погледна към Гърни, който отнасяше чиниите от омлетите в мивката, и зададе изненадващ въпрос.
– Като изключим факта, че се занимаваш със сензационни убийства и други такива неща, как сте двамата с Мадлин?
– Как сме ли? Добре, предполагам. Защо питаш?
– Струва ми се, че ти се занимаваш с твоите си неща, а Мадлин – с нейните.
Гърни кимна бавно.
– Би могло и така да се каже. Моите и нейните неща. Принципно са отделени, но всъщност са напълно съвместими помежду си.
– Така ли ви харесва?
По някаква странна причина на Гърни му бе трудно да отговори на този въпрос. Накрая каза:
– Получава се. – Изпита неудобство от тона си, който прозвуча ужасно механично. – Не исках да звучи толкова студено и прагматично. Обичаме се. Все още сме привлечени един от друг. Приятно ни е да живеем заедно. Но умовете ни работят по различен начин. Аз се захващам с нещо и просто някак „оставам“ в него. Мадлин има свои начини да променя фокуса си, да обръща цялото си внимание към това, което е пред нея – да се адаптира към момента. Тя винаги е тук, в настоящето, винаги присъства, ако разбираш какво искам да кажа. И разбира се, тя е много по-дружелюбна и социална от мен.
– Повечето хора са – отбеляза Кайл и омекоти коментара с широка усмивка.
– Вярно е. Така че обикновено двамата се занимаваме с различни неща. Или тя върши разни неща, а аз мисля за разни неща.
– Искаш да кажеш, че тя е навън и храни кокошките, докато ти седиш вътре и мислиш кой е накълцал поредното тяло в някое мрачно градско мазе?
Гърни се разсмя.
– Не е точно така. Когато е в клиниката, тя се занимава с онези неща там – някои са доста кошмарни, а когато е тук, се посвещава на заниманията си тук. Аз като че ли се съсредоточавам върху нещата в главата си, вманиачавам се по някакъв проблем, независимо къде се намирам. Това е разликата между нас. Освен това Мадлин прекарва доста време в гледане, учене, вършене на какво ли не. Аз прекарвам много време в чудене, съставяне на хипотези, анализиране. – Млъкна и сви рамене. – Предполагам, че всеки от нас прави това, което ни кара в най-голяма степен да се чувстваме живи.
Кайл остана известно време неподвижно, замислен и леко намръщен, като че ли се опитваше да се свърже с баща си, за да разбере по-лесно разсъжденията му. Накрая се обърна към компютъра.
– По-добре да започвам с това, в случай че се окаже по-трудно, отколкото предполагам.
– Късмет.
Гърни отиде в кабинета и отвори имейла си. Погледът му пробяга по двайсетината съобщения, които бе получил от сутринта насам. Едното привлече вниманието му веднага. Изпращачът се бе подписал само с „Джона“.
Писмото явно бе личен отговор на молбата на Гърни за среща, за да обсъдят развитието на разследването.
С интерес бих провел въпросната дискусия с вас възможно най-скоро. Местоположението ми обаче прави физическата ни среща невъзможна в този момент. Предложението ми е да осъществим видеовръзка по интернет в 8 часа утре сутринта. Ако сте съгласен, моля, пратете ми името, с което сте регистриран. Ако нямате регистрация, може да свалите скайп. Очаквам отговора ви.
Гърни незабавно прие поканата на Джона. Вече ползваше скайп. По настояване на сестра си в Риджууд Мадлин бе инсталирала скайп на компютъра им още щом се преместиха в планините. Когато натисна „Изпрати“, изпита лек прилив на адреналин – нещо щеше да се промени.
Трябваше да се подготви. Срещата им бе след по-малко от дванайсет часа. А в девет часа Хардуик и – надяваше се – Ести, щяха да дойдат, за да обсъдят заедно ситуацията.
Отиде на сайта на Киберкатедралата и през следващите четиридесет и пет минути се потопи в успокояващата, усмихнато позитивна философия на Джона Спалтър.
Беше напът да заключи, че човекът е някакъв сладникав гений – истински Уолт Дисни в самоусъвършенстването, когато Кайл го повика от другата стая.
– Ей, татко! Мисля, че направих всичко възможно за този запис. Това е най-доброто изображение, което мога да получа.
Гърни отиде до масата и седна до сина си. Кайл щракна на една иконка и записът от гробището тръгна – в увеличена, по-отчетлива и наполовина забавена версия. Всичко беше така, както Гърни си го спомняше, само че по-ясно и по-голямо.