Понякога мислеше, че истинското обяснение е много по-просто – защита на собствената му странна зона на комфорт. Тази зона не включваше други хора. Това вероятно бе смисълът на думите на бившата му приятелка Джералдин в онзи ден преди толкова много години, когато се бе разделила с него. Когато обмисляше проблема в тази светлина, виждаше, че очевидното отбягване на сина му бе просто още един симптом за неговата интровертност. Не е толкова зле. Случаят е приключен. Но в момента, който се спреше на тази мисъл, едно мъничко съмнение отново започваше да дълбае сигурността му. Дали интроверността му наистина и напълно обясняваше причината да се вижда с Кайл толкова рядко? И дразнещото съмнение прерастваше в разяждащо терзание. А после във въпрос, на който нямаше отговор. Дали присъствието на единия му син неизбежно му напомняше, че някога е имал двама сина и още щеше да ги има, ако...
Кайл се появи на кухненската врата.
– Всичко е готово. Оставих екрана отворен. Съвсем просто е.
– О, супер! Благодаря ти.
Кайл го наблюдаваше усмихнато и с любопитство. Напомни му за изражението, което понякога забелязваше на лицето на Мадлин.
– За какво мислиш?
– За това как обичаш да разгадаваш нещата. Колко е важно за теб. Докато програмата се сваляше, си мислех... ако Мадлин беше детектив, тя щеше да иска да реши загадката, за да хване лошия. Но при теб е обратното – ти искаш да го хванеш, за да разрешиш загадката.
Гърни се зарадва, не заради сравнението – не му се стори, че е особено похвално за него, а заради факта, че Кайл бе мислил за това и го бе забелязал. Младият мъж имаше остър ум, което за Гърни беше много важно. Изпита внезапен прилив на съпричастност, сякаш двамата бяха съзаклятници в някакво деяние.
– Знаеш ли какво си мисля? Мисля си, че използваш думата „мисля“ почти толкова често, колкото и аз.
Докато говореше, домашният телефон звънна и Гърни отиде до кабинета, за да вдигне. Беше Мадлин, която сякаш по телепатичен път бе доловила, че Кайл я е споменал и се бе отзовала.
– Добро утро! – каза звънливо тя. – Как е положението?
– Добре. А при теб как е?
– С Деирдре и Денис тъкмо закусихме. Портокалов сок, боровинки, препечени филийки и... бекон! – Последната дума бе произнесена с гузен глас като признание за извършено престъпление. – След малко отиваме да видим животните и да ги подготвим за транспортирането до панаира. Всъщност Денис вече е при оградата и ни вика.
– Звучи забавно – отвърна той, макар и не толкова въодушевено като нея, за пореден път удивен от умението й да открива малки радости на фона на по-големите и по-сериозни проблеми.
– Забавно е! А как са нашите малки кокошчици тази сутрин?
– Добре, предполагам. Тъкмо бях тръгнал към плевнята.
Тя се умълча, после попита с тона, запазен за мрачната зона, в която той бе потънал толкова дълбоко.
– Някакво развитие?
– Всъщност Кайл си дойде.
– Какво? Кога?
– Помолих го за съвет с компютърните програми и той решил направо да дойде и да види какво трябва да се направи. Много ми помогна.
– Изпрати ли го да си върви?
– Сега ще го направя.
Тя пак млъкна за миг.
– Моля те, бъди внимателен.
– Ще бъда.
– Сериозно говоря.
– Знам.
– Добре... Ами... Денис вече маха доста ожесточено, така че по-добре да тръгвам. Обичам те!
– И аз те обичам.
Затвори, после се втренчи невиждащо в телефона, а мислите му го отнесоха отново към лицето на Паникос на записа и към думите „шибана откачалка“.
– Нали каза, че видеоразговорът ти е в осем? – обади се застаналият на прага на кабинета Кайл и гласът му го върна в настоящия момент. Погледна изписания в ъгъла на екрана час – 7,56.
– Благодаря ти. Ще те помоля да останеш извън обсега на екрана по време на разговора. Става ли?
– Няма проблем. Всъщност си мислех... Ти ще имаш среща тук с твоите хора в девет, а денят е чудесен, та си мислех да направя една разходка с мотора до Сиракуза.
– Сиракуза?
Имаше време, когато името на този мрачен и заснежен град не означаваше нищо за Гърни, но сега събуждаше в съзнанието му куп ужасни спомени от кошмарните събития по време на случая „Добрия пастир“. За Кайл обаче асоциацията беше повече от положителна.
– Да, мислех си да се разходя, след като и без това съм стигнал дотук, и да се видя на обяд с Ким.
– Ким Корасон? Още ли поддържате връзка?
– От време на време. Най-вече с имейли. Веднъж дойде и до града. Миналата седмица й писах, че смятам да идвам насам за няколко дни – все пак вие с Мадлин сте на половината път до Сиракуза, и помислих, че ще е добре да се видим отново. – Спря и изгледа замислено баща си. – Изглеждаш ми шокиран.