– Съжалявам, какво?
– Днешната тема на сайта ти.
– О... – Джона изглеждаше така, сякаш му се гадеше. – Темата е „Нашият път към радостта“.
Глава 47
Все още липсваща
Гърни използва останалото му време – четвърт час – до срещата в девет с Хардуик и Ести, за да напечата и принтира три копия на това, което бе оформил предишния ден като основни точки по случая в бележника си.
Ести пристигна първа, точно навреме. Докато паркираше секси синия си мини купър до градинката с аспарагусите, червеното Джи Ти О на Хардуик избоботи покрай плевнята.
Тя излезе от малката си кола и тениската, изрязаните дънки и спокойната усмивка провъзгласиха тържествено, че днес е почивният й ден. Карамелената й кожа сияеше на утринната светлина. Докато приближаваше страничната врата, хвърли любопитен поглед към плоските камъни, бележещи гроба на петела. Гърни отвори мрежестата врата и се здрависа с нея.
– Здрасти – каза тя, – днес е чудесен ден, трябва да останем тук навън.
Гърни й се усмихна в отговор.
– Би било добре. Проблемът е, че имам някои записи, които искам ти и Джак да видите. – Добре, просто ми хрумна. Обичам да усещам слънцето по кожата си.
Хардуик паркира колата си до нейната, излезе и тресна силно тежката врата. Без да поздрави нито Ести, нито Гърни, заслони очите си длан и започна да оглежда околните полета и гористите хълмове.
Ести го изгледа изпод вежди.
– Търсиш ли някого?
Той не отговори, просто продължи да върши това, което вършеше.
Гърни проследи погледа му, докато стигна до Бароу Хил и осъзна какво си мисли Джак.
– Това е най-вероятното място – каза той.
Хардуик кимна.
– На върха на онази тясна пътека?
– Всъщност това е стар път към една каменна кариера.
Хардуик продължи да гледа съсредоточено към хълма.
– Доста добро разстояние. Трябва наистина да е голям майстор. Може би триста и петдесет метра?
– Малко повече. Не много по-различно от Лонг Фолс.
Ести ги погледна притеснено.
– За снайпериста ли говорите?
– За възможното местоположение на някой стрелец, да – каза Гърни. – Има едно място, близо до върха на хълма, което би било моят избор, ако исках да стрелям по някого в тази къща. Чиста гледка към страничната врата, чиста гледка към колите.
Ести се обърна към Хардуик.
– Сега това ли ще проверяваш навсякъде, където отидеш? Местата за снайперисти?
– С два куршума в стената на къщата ми напоследък си мисля често за това, да. Местата, които са лесна мишена, ме притесняват.
Очите й се разшириха.
– Тогава може би е по-добре да влезем вътре, вместо да стоим тук като патици на заколение, взирайки се в местата, откъдето биха могли да дойдат изстрелите.
Хардуик май се канеше да направи духовита забележка за сравнението й с патиците, но просто се ухили и я последва в къщата. Гърни хвърли още един поглед към хълма и тръгна след тях.
Извади лаптопа си и списъка с проблемните въпроси и тримата се настаниха на масата в трапезарията.
– Защо не започнем с новата информация? – предложи Гърни. – С Ести трябваше да се обадите тук-там. Нещо ново?
Ести започна първа.
– Гръцкият гангстер, Адонис Ангелидис. Според моята приятелка в ОБОП той е голяма работа. По-лек случай в сравнение с италианците и руснаците, но има голямо влияние. Работи с всички фамилии. Гурикос е бил същият – човекът със забитите в главата пирони. Той е уговарял големи удари за големи играчи. Имал сериозни и тежки връзки и заслужавал изключително доверие.
– Защо тогава е бил убит? – попита Хардуик. – Приятелката ти има ли някаква идея?
– Никаква. Според ОБОП Гурикос е бил в добри отношения с всички. Мек като коприна. Доверен източник.
– Е, явно някой не е бил съгласен с това мнение.
Тя кимна.
– Сигурно е станало така, както е казал Ангелидис на Дейв: Карл е отишъл при Гурикос да поръча удар срещу някого, после този някой е разбрал и е наел Паникос да убие и двамата. Звучи логично, нали?
Хардуик разпери ръце, изразявайки колебание.
Ести погледна към Гърни.
– Дейв?
– Донякъде ми се иска версията на Ангелидис да е вярна. Но ми се струва не съвсем правилна. Харесва ми, звучи почти логично. Проблемът е, че не се връзва с пироните в главата на Гас. Практичен превантивен удар срещу Карл и Гас е едно. Зловещо предупреждение да се пази тайна е съвсем друго нещо. Двете просто не пасват.
– Имам същия проблем с майката – каза Ести. – Не разбирам защо е трябвало да бъде убита.