– Какво?
– Тук мирише на тор.
– Донякъде ми харесва.
– Харесва ти?
– Това е естествената миризма на ферма. Няма нищо лошо в нея.
– Божичко!
– Та, какво за катастрофата?
– Трябва ли да стоим тук при козата?
Тя се огледа, после махна към порутената маса за пикник в тревата зад къщата.
– Ето там става ли?
– Добре.
Мадлин погали още няколко пъти козата по главата, после слезе от оградата, затвори портичката и тръгна към масата.
Седнаха един срещу друг и той й разказа историята за катастрофата – първоначалната теория за това, което бе станало, и следващите открития – точно, както бе направил и с Ести.
Когато стигна до края, Мадлин го изгледа с недоумение.
– И?
– Просто постоянно се сещам за това и не знам защо. Някакви идеи?
– Идеи?
– Има ли нещо в случая, което привлича вниманието ти?
– Не, всъщност не. Нищо освен очевидното.
– Очевидното...?
– Последователността.
– Какво за нея?
– Предположението, че инфарктът е настъпил преди катастрофата и катастрофата е станала преди взрива – вместо, че експлозията е била първа и е причинила всичко друго. Но пък е било логично предположение. Мъж на средна възраст получава инфаркт, губи контрол, излиза от пътя, колата се блъска и резервоарът избухва. Звучи напълно логично.
– Напълно логично, само че се оказва напълно погрешно. Това е смисълът, идеята, която исках да внуша на един от академичните семинари, когато говорех за случая – нещо, което звучи съвършено логично, се оказва съвършено сбъркано. Нашите мозъци толкова обичат последователността и съгласуването, че бъркат „звучи логично“ с истината.
Тя наклони глава и го изгледа с любопитство.
– Ако знаеш всичко това, защо ме питаш?
– Просто в случай, че си забелязала нещо, което аз съм пропуснал.
– Изминал си целия този път само за да ми разкажеш тази история?
Той се поколеба.
– Не само. – Пое си дъх, после се насили да започне. – Открих нещо за петела.
Тя премигна.
– За Хорас?
– Открих какво го е убило.
Тя остана безмълвна в очакване.
– Не е било друго животно. – Поколеба се отново. – Някой го е застрелял.
Очите й се разшириха от изумление.
– Някой...?
– Не знам със сигурност кой е.
– Дейвид, не смей... – започна Мадлин с предупредителен тон.
– Не знам със сигурност кой е, но е възможно да е Паникос.
Ритъмът на дишането й се промени и на лицето й постепенно се изписа едва сдържана ярост.
– Лудият убиец, когото преследваш? Той... е убил Хорас?
– Не съм напълно сигурен. Казах, че е възможно.
– Възможно – тя повтори думата, като че ли е просто звук без съдържание. Очите й бяха втренчени в него. – Защо дойде тук да ми кажеш това?
– Мислех, че е редно да ти го кажа.
– Това ли е единствената причина?
– Какво друго?
– Ти ми кажи.
– Не знам за какво говориш. Просто реших, че трябва да ти го кажа.
– Как разбра?
– Че е бил застрелян ли? Огледах тялото.
– Изкопал си го?
– Да.
– Защо?
– Защото... защото в разговора ни вчера изникна нещо, което ме наведе на мисълта, че може да е бил убит от изстрел.
– Вчера?
– По време на срещата ми с Хардуик и Ести.
– И ти реши, че аз трябва да го науча днес? Защо не реши да го науча вчера?
– Казах ти го веднага щом осъзнах, че трябва да ти го кажа. Може би е трябвало да ти го кажа още вчера. Какво имаш предвид с тези въпроси?
– Не, ти какво имаш предвид?
– Не разбирам.
Устните й се разтвориха в лека иронична усмивка.
– Каква е следващата точка в дневния ти ред?
– Моят дневен ред? – Гърни започна да осъзна каква е целта – както обикновено, със сравнително малко доказателства, тя бързо бе достигнала до финалната линия. – Трябва да заловим Паникос, преди той да се скрие отново в тъмната дупка, която обитава между поръчките си.
Тя кимна, без да каза нищо.
– Докато вярва, че можем да му навредим по някакъв начин, той ще се мотае наоколо и... ще се опитва да ни спре. Опитът да го стори, го направи уязвим и по-лесен за залавяне.
– Уязвим и по-лесен за залавяне – Мадлин повтори фразата бавно, замислено, като че ли тя въплъщаваше целия неразбираем жаргон на света. – И искаш да остана тук, за да можеш да рискуваш живота си необезпокоявано, без да се тревожиш за мен?
Всъщност не задаваше въпрос, затова той не отговори.
– И за пореден път примамката ще си ти, нали?