Това също не беше въпрос.
Между тях се възцари дълго мълчание. Мрачното небе беше натежало, тъмносиво, като на здрачаване. Вътре в къщата звънна телефон, но Мадлин не помръдна. Телефонът звъня седем пъти.
– Попитах Денис за тази птица – каза тя.
– Коя птица?
– Странната, която понякога чуваме привечер. Денис и Деирдре също са я чували. Той е проверил в Планинския съвет за дивата природа. Казали му, че е рядък вид траурна или плачеща гургулица, който се среща само в северната част на щата Ню Йорк и на определени места в Нова Англия, и то само над определена височина в планините. Местните индианци я смятат за свещена птица. Наричат я „Дух, който говори вместо мъртвите“. Шаманът е единственият, който може да разтълкува крясъците. Понякога те са обвинения на мъртвите към живите, понякога са послания, изпълнени с прошка.
Гърни се зачуди за веригата от асоциации, които бяха довели Мадлин до историята с траурната гургулица. Понякога, когато му се струваше, че тя е променила темата, изведнъж откриваше, че изобщо не го е направила.
Глава 55
Пръстени около розата
На път към къщи от фермата на Уинклър Гърни се чувстваше едновременно свободен и хванат в капан.
Свободен да продължи с плана си. И хванат в капана на ограниченията на този план, на несигурните предположения, върху които беше основан, както на собственото си желание да продължи напред. Подозираше, че Малкълм Кларет и Мадлин са прави – в неговия глад за риск имаше нещо патологично. Но постигането на себепознание не е терапевтична панацея. Фактът, че знаеш кой си, не ти вдъхва автоматично силата да се промениш.
В момента обаче най-важно бе, че Мадлин ще остане у Уинклър поне до вторник, последния ден на панаира, и ще бъде в сравнителна безопасност. Все още беше едва събота. Промоанонсите за сензационните разкрития в понеделнишкия „Криминален конфликт“ щяха да започнат да се излъчват на следващата сутрин – в неделните предавания. Анонсите щяха да наблягат не само на самоличността на стрелеца в случая „Спалтър“, но и на разкриването на особената тайна, която той се опитва да прикрие. Ако Паникос иска да предотврати това, щеше да има много ограничени възможности за своя ход – от неделя сутринта до понеделник вечерта.
И Гърни възнамеряваше да е готов.
Карайки по черния път към дома си, той се опита да си внуши разумно ниво на увереност. Но загадъчната история на Мадлин за проклетата птица дух продължаваше да взема надмощие над всяка прагматична мисъл, която се опитваше да осмисли.
Когато подмина плевнята и къщата се появи пред погледа му, видя, че лампата над страничната врата свети, светеше и тази в килера. Изпита внезапен прилив на адреналин, готовност да влезе в битка с врага, която бе заменена с притеснено любопитство, когато видя сноп светлина да се отразява в мотора на Кайл. Продължи нагоре по пасбището и паркира до него.
Влезе в къщата и чу течащия душ от банята на втория етаж. Когато намери лампата в коридора и всички лампи в кухнята светнати, на мястото на притеснението се появи далечно дежа вю – може би пробудено от спомените, когато Кайл беше тийнейджър, живееше с майка си и идваше при Гърни само през уикендите – тогава, изглежда, беше неспособен да запомни, че трябва да загася лампата, когато излиза от някоя стая.
Гърни отиде в кабинета, за да провери за съобщения на стационарния и на мобилния си телефон, който бе пропуснал да вземе със себе си при пътуването до Мадлин. На секретаря на домашния нямаше нищо. На мобилния имаше три съобщения. Първото беше от Ести, но връзката бе прекалено лоша и не се разбираше нищо. Второто бе от Хардуик, който сред поредица псувни успяваше да каже, че е попаднал в гигантско задръстване на магистрала 81, дължащо се на ремонт на пътя, „само дето не се върши никакъв шибан ремонт на пътя, просто има километри шибани оранжеви конуси, блокиращи две от трите шибани платна“ – така че нямаше да успее да достави камерите в Уолнът Кросинг „преди полунощ, да им го начукам! Или направо никога, мамка им!“.
Забавянето бе очевидно неудобство за Хардуик, но всъщност не представляваше проблем, защото така и не бяха планирали да разполагат камерите преди следващата сутрин. Гърни изслуша и третото съобщение, пак от Ести, което прекъсваше, а накрая постепенно заглъхна сякаш батерията й умря.
Канеше се да й звънне, когато чу звук в коридора.
На вратата на кабинета се появи Кайл – по дънки и тениска и с мокра от душа коса.
– Здрасти, татко, какво става?
– Бях навън за малко. Ходих при Мадлин. Изненадах се, когато видях мотора ти отвън. Не те очаквах. Да не съм пропуснал някое съобщение?