– Не, съжалявам. Смятах да отида направо на панаира. После, на минаване през градчето, ми хрумна да се отбия за един бърз душ и да се преоблека. Надявам се, че нямаш нищо против.
– Просто е... неочаквано. А в момента съм по-чувствителен към неочакваните и необичайни неща.
– Ей, като говорим за това, съседът ти долу по пътя да не е ловец – или нещо подобно?
– Ловец ли?
– Когато идвах насам, долу сред боровете до съседната къща, може би на километър от плевнята ти, имаше един човек с карабина. Поне така ми се стори.
– Кога?
– Може би преди половин час? – отвърна Кайл и очите му постепенно се разшириха. – Мамка му, да не смяташ..
– Колко висок беше човекът?
– Колко висок? Не знам... може би малко по-едър от средното. Беше далеч от пътя, така че не съм сигурен. И определено беше в имота на съседа, не във вашия.
– И е бил с пушка?
– Или с карабина. Видях го само за секунда, докато карах насам.
– Не забеляза ли нещо особено в оръжието? Нещо на цевта?
– Божичко, татко, не знам. Може би трябваше да обърна повече внимание. Просто предположих, че всички наоколо са ловци. – Млъкна, изражението му стана все по-болезнено. – Да не смяташ, че не е бил съседът ти?
Гърни посочи към копчето на лампата до вратата.
– Загаси я за малко.
След като Кайл го направи, Гърни спусна щорите и на двата прозореца в кабинета.
– Добре, сега можеш да светнеш.
– Божичко! Какво става?
– Просто предпазна мярка.
– Срещу какво?
– Тази вечер – вероятно срещу нищо. Не се тревожи.
– Е, кой... кой е бил онзи човек в гората?
– Навярно съседът ми, както ти каза.
– Но сега не е ловният сезон, нали?
– Не, но ако имаш проблеми с койоти, с бекасини, опосуми или бодливи свинчета това няма значение.
– Преди малко каза, че няма за какво да се тревожа тази вечер. А кога според теб вече ще има за какво да се тревожа?
Гърни не бе възнамерявал да го прави, но обяснението на цялата ситуация му се стори единственият откровен вариант.
– Малко е сложно. Седни.
Настаниха се на дивана в кабинета и през следващите двайсет минути Гърни разясни на Кайл подробностите от случая „Спалтър“, с които той не бе запознат, настоящата ситуация и плана, който бе предвиден за следващия ден.
Докато слушаше, Кайл изглеждаше все по-объркан.
– Чакай малко. Какво имаш предвид с това, че РАМ ТВ ще започне да излъчва тези анонси от утре сутринта?
– Точно това. Ще започнат от неделните сутрешни шоута и ще вървят през целия ден.
– Имаш предвид анонси, в които се казва, че ще направиш големи разкрития за случая и за стрелеца?
– Точно така.
– Трябва да започнат утре?
– Да. Защо толкова...
– Не знаеш ли? Не знаеш ли, че тези анонси започнаха да вървят от вчера следобед? И че днес ги въртяха през целия ден?
– Какво?
– Анонсите, които описа, вървят по РАМ ТВ през последните двайсет и четири часа.
– Откъде знаеш?
– При Ким телевизорът непрекъснато е включен на тази скапана програма. Божичко, аз не знаех... Съжалявам... Нямах представа, че не е трябвало да се случва. Трябваше да ти се обадя.
– Нямало е откъде да знаеш – каза Гърни. Гадеше му се, беше смаян от новината и се опитваше да я осмисли.
После звънна на Хардуик и му разказа какво бе научил. Той все още бе в задръстването и звукът, който издаде, беше нещо средно между ръмжене и задавяне.
– Вчера? Започнали са да пускат шибаното нещо вчера?
– Вчера, през нощта и цял ден днес.
– Този шибан Борк! Тази гнусна отрепка! Това вмирисано лайно! Ще му откъсна противната малка шибана главичка и ще му я напъхам в гъза!
– Звучи ми добре, Джак, но първо трябва да решим някои други малки проблеми.
– Казах на шибания копелдак колко съществено е времето за плана ни – че е заложен човешки живот. Казах му, че разпределението на времето е въпрос на живот и смърт! Изрично му го подчертах на тази лайняна слузеста гадина!
– Радвам се да го чуя. Но точно сега трябва да направим някои промени в плана.
– Първо трябва да се разкараш от къщата. Изчезвай! Веднага!
– Съгласен съм, че ситуацията изисква неотложни действия. Но преди да скачаме от борда...
– ВЕДНАГА СЕ РАЗКАРАЙ ОТТАМ! Или поне направи това, което предложи Ести още от самото начало – извикай шибаната кавалерия!
– Струва ми се, че се каним да направим това, което искахме Паникос да направи – да се паникьосаме и да допуснем грешка.