– Виж, възхищавам се на хладнокръвието, което демонстрираш в критични ситуации, но е време да признаем, че планът е прецакан, да хвърлим картите и да станем от масата.
– Къде си?
– Какво?
– Къде точно си?
– Къде съм? Все още съм в Пенсилвания, може би на около петдесет километра от Хенкок. Какво значение има къде съм, по дяволите?
– Още не знам. Просто искам още малко да обмисля положението, преди да зарежа всичко и да се спусна с писъци надолу по хълма.
– Дейви, за бога, или се затичай надолу по хълма веднага, или се обади на шибаната полиция.
– Оценявам загрижеността ти, Джак. Наистина. Направи ми услуга и се обади на Ести, за да й разкажеш за новата ситуация. Ще ти звънна отново след малко.
Затвори, докато Хардуик продължаваше да му натяква от другата страна. Трийсет секунди по-късно телефонът му отново звънна, но той не го вдигна и остави да се включи гласовата поща.
Кайл го гледаше с широко отворени очи.
– Това беше Хардуик, нали?
– Да.
– Доста крещеше, така че чух всичко, което каза.
Гърни кимна.
– Беше леко притеснен.
– А ти не си ли?
– Разбира се, че съм. Но да се побъркваме заради това ще бъде загуба на време. Както повечето ситуации в живота, само един въпрос е от значение. „Какво да правим сега?“.
Кайл го гледаше и чакаше да продължи.
– Предполагам, че едно от нещата, които можем да направим, е да загасим възможно най-много вътрешни лампи и да спуснем щорите на стаите, в които искаме да бъдем и да свети. Ще проверя баните и спалните. Ти загаси в кухнята и в килера.
Кайл мина през кухнята, за да отиде в сервизното помещение, докато Гърни тръгна нагоре по стълбището. Преди да стигне догоре, Кайл го повика.
– Ей, татко, ела тук за малко.
– Какво има?
– Ела и погледни това.
Гърни намери Кайл в коридора до страничната врата, сочеше през стъклото към нещо навън.
– Знаеш ли, че имаш спукана гума?
Гърни погледна. Дори на мъждивата светлина от четиридесетватовата крушка над вратата, нямаше съмнение, че предната гума от страната на шофьора е спукана. И за секунда не се съмняваше, че гумата си бе в идеално състояние, когато стигна до къщата преди половин час.
– Имаш ли крик и резервна гума в багажника? – попита Кайл.
– Да, но няма да ги използваме.
– Защо не?
– Защо според теб е спукана гумата?
– Защото си минал през гвоздей?
– Възможно е. Но има и друга вероятност – да е била пробита от куршум, докато съм паркирал тук. И ако случаят е такъв, въпросът е защо.
Кайл отново го изгледа с широко отворени очи.
– За да ни попречи да напуснем къщата с колата?
– Може би. Но ако бях снайперист и целта ми беше да попреча на някого да напусне някое място, щях да стрелям по всички гуми, които са ми на прицел – не само по една.
– Тогава защо...?
– Може би, защото една може да бъде поправена – с крик и резервна гума, както и ти каза.
– Така че...?
– Крик, резервна гума и един от нас, коленичил там за пет или десет минути, за да свърши работата.
– Имаш предвид, да се подложим на доброволно заколение?
– Да. И като стана дума за това, нека да загасим в килера и да се дръпнем от вратата.
Кайл преглътна тежко.
– Защото дребният странен наемник, за когото току-що ми разказа, може да е навън... и да ни чака?
– Възможно е.
– Мъжът, когото видях с пушката в боровата гора, не беше толкова нисък. Може би все пак е бил съседът ти?
– Не съм сигурен. Знам само, че по телевизията върви много предизвикателно послание, чиято цел бе да накараме Питър Пан да ме погне. Трябва да предположа, че явно е проработило. Освен това би било логично да предположим...
Звънът на телефона от кабинета го прекъсна. Беше Ести. Звучеше ужасно притеснена.
– Къде си?
Той й каза.
– Защо си още там? По-добре изчезвай, преди да е станало нещо лошо.
– Звучиш като Джак.
– Звуча като Джак, защото е прав. Трябва да се разкараш веднага от къщата. Звънях ти два пъти днес, след като разбрах за прецакването на телевизията. Обаждах ти се, за да ти кажа.
– Може вече да е малко късно за това.
– Защо?
– Някой може би е пуснал куршум в предната ми гума.
– О, мамка му! Наистина ли? Ако е вярно, трябва да повикаш помощ. Ако искаш да дойда, ще бъда при теб след четиридесет и пет минути.
– Идеята не е добра.
– Добре, тогава звънни на 911.
– Както казах, повтаряш думите на Джак.
– На кого му пука какво повтарям? Важното е, че ти трябва помощ – сега!