– И аз бих предположила същото.
После с измамно спокоен тон зададе въпрос, който привидно не беше насочен към никого.
– Първо беше Лекс Бинчър. После Хорас. След това Мик Клемпър. Кой е трябвало да бъде следващият?
Кайл отново погледна към баща си.
Хардуик лежеше по гръб на купчина възглавници, почиваше си, но беше буден. Накрая Гърни предложи отговор – толкова уклончив, че едва ли можеше да бъде наречен истински отговор.
– Е, главното, основното, единственото нещо, което е от значение, е, че всичко вече свърши.
Сега всички се взираха в него – Кайл с любопитство, Хардуик – скептично, а Мадлин – смаяно.
Хардуик проговори бавно – като че ли бързото говорене му причиняваше болка.
– Сигурно се шегуваш.
– Всъщност не. Схемата най-после е разкрита – каза Гърни. – Клиентката ти Кей ще спечели обжалването си. Стрелецът е мъртъв. Опасността е неутрализирана. Случаят е приключен.
– Приключен? Забрави ли за трупа на ливадата ти? И че няма доказателство, че дребосъкът, когото простреля, наистина е Питър Пан? И че онези промоанонси по РАМ ТВ, в които обещаваше сензационни разкрития по случая „Спалтър“р ще накарат всяко замесено в историята ченге да тръгне след теб?
Гърни се усмихна.
– Казах, че случаят е приключен. Ще отнеме малко време, преди усложненията и конфликтите да бъдат решени. Негодуванието ще заглъхне. Обвиненията ще бъдат забравени. Ще е нужно време да се приемат новите факти. Но в този момент прекалено голяма част от истината вече е излязла наяве, за да бъде прикрита отново.
Мадлин го гледаше изпитателно.
– Да не казваш, че си приключил с убийството на Спалтър?
– Точно това казвам.
– Изоставяш го?
– Да.
– Просто така?
– Просто така.
– Не разбирам.
– Какво не разбираш?
– Никога не зарязваш пъзел, преди да наредиш и последното парченце.
– Точно така.
– Но сега го правиш?
– Не, не го правя. Напротив.
– Искаш да кажеш, че си приключил, защото си разрешил загадката? Знаеш кой е наел Питър Пан да убие Карл Спалтър?
– Всъщност никой не го е наемал да убива Карл.
– Какво, за бога, искаш да кажеш?
– Карл не е трябвало да бъде убит. Целият този случай е комедия – или трагедия – от грешки от самото начало. Ще бъде страхотен пример за обучение. Главата, посветена на случая в учебниците, ще се нарича „Фатални последствия от приемането на логични предположения“.
Кайл се приведе напред.
– Карл не е трябвало да бъде убит? Как го разбра?
– Като си блъсках главата във всички други парченца от случая, които нямаха смисъл, ако Карл е в основата на всичко. Представеният от обвинението сценарий, в който жена разстрелва съпруга си, се разпадна още от самото начало, когато се вгледах отблизо. Изглеждаше много по-вероятно Кей или някой друг да е наел професионалист за покушението срещу Карл. Но дори в този сценарий имаше несъответствия – като това откъде е дошъл изстрелът, принципната сложност на целия план и странният избор скъп и неконтролируем убиец като Питър Пан да бъде нает за удар, който би трябвало да бъде съвсем стандартна поръчка. Просто не пасваше. А и онези стари случаи постоянно изникваха в ума ми. Стрелбата между складовете и взривената кола.
Кайл го погледна смаяно.
– Тези случаи свързани ли са с убийството на Карл?
– Пряко не. Но и в двата имаше погрешни предположения за времето и последователността на събитията. Може би съм усещал, че същите предположения може да са проблем и в случая „Спалтър“.
– Какви предположения?
– В случая с дилъра има две големи – че куршумът, изстрелян от полицая, е уцелил заподозрения и го е убил и че полицаят е излъгал за това, че дилърът е бил с лице по време на стрелбата. И двете предположения са били напълно логични. Но и двете са били погрешни. Накрая се оказва, че убийството е станало, преди полицаят да се появи на сцената. И той е казвал истината. При колата предположението било, че е избухнала, защото шофьорът е загубил контрол върху нея и е подкарал към клисурата. Всъщност той е изгубил контрол и е подкарал към клисурата, защото колата е избухнала.
Кайл кимна замислено.
Хардуик се намръщи с една от обичайните си гримаси.
– И какво общо има това с Карл?
– Всичко – последователност, пасване на времето, предположения.
– Какво ще кажеш да обясниш всичко на простичък език за селянче като мен?
– Всички са предположили, че Карл се е препънал и е паднал, защото е бил прострелян. Но нека предположим, че е бил прострелян, защото се е препънал и е паднал.