– Защо не го напусна, когато нещата са загрубели?
– Защото съм повърхностна малка златотърсачка, пристрастена към властта и парите.
– Така ли?
Отговорът й беше прекрасна, загадъчна усмивка.
– Имаш ли още въпроси?
Гърни се замисли.
– Да... Какво, по дяволите, е „киберкатедрала“?
– Още една от религиите, освободени от присъствието на Бог. Напиши името в някоя търсачка и ще намериш повече информация, отколкото ти се е искало. Нещо друго?
– Карл или Джона имат ли деца?
– Джона – не. Прекалено духовен е за това. Карл има една дъщеря от първия си брак. Смахната уличница. – Думите на Кей бяха казани съвсем спокойно, безстрастно, сякаш описваше момичето като „старателна студентка“.
Гърни премигна стреснато при този контраст в описанията.
– Ще ми разкажеш ли повече?
Кей сякаш се канеше да го стори, после поклати глава.
– По-добре да провериш сам. По тази тема не съм много обективна.
След още няколко въпроса и отговора и след уточняване на часа за следващото обаждане по телефона за обмен на информация Хардуик и Гърни се надигнаха да си ходят. Хардуик се загледа отново в насинената буза на Кей.
– Сигурна ли си, че си добре? Познавам един човек тук. Може да те наглежда, може би да те отдалечи от голямото меле за известно време.
– Казах ти, имам си закрила.
– Не разчиташ ли прекалено много на тази Кристъл?
– Кристъл има як и здрав гръб. И не само. А и моят прякор помага. Споменах ли го? Тук, в зоопарка, такъв прякор е знак за голямо уважение.
– Какъв прякор?
Тя оголи зъбите си в бърза, смразяваща усмивка.
– Черната вдовица.
Глава 10
Смахнатата уличница
След като оставиха „Бедфорд Хилс“ зад гърба си и се насочиха към моста „Тапан Зий“, Гърни повдигна въпроса, който не му даваше мира.
– Останах с впечатление, че знаеш някои важни неща за този случай, които не си ми споменал.
Хардуик увеличи скоростта и подмина един бавно движещ се миниван с изражение на погнуса.
– Очевидно не отива никъде и му е все едно кога ще пристигне. Ако имах булдозер, с удоволствие щях да бутна мързеливия му задник в канавката.
Гърни чакаше.
Накрая Хардуик отговори на въпроса.
– Имаш описанието на случая, картите са на масата – основните моменти, главните участници. Какво още искаш, мамка му?
Гърни се замисли за думите му, за тона, с който бяха казани.
– Ето сега вече приличаш на себе си, за разлика от по-рано тази сутрин.
– И какво означава това, мамка му?
– Сам се сети. Помни, че мога да се откажа от случая, което и ще направя, ако не остана с чувството, че знам всичко, което знаеш и ти за делото „Спалтър“. Няма да ви бъда пионка само за да може адвокатът ти да накара тази жена да подпише документите, които са ви нужни. Как каза, че му е името?
– Успокой се! Не се нервирай. Името му е Лекс Бинчър. Ще се срещнеш с него.
– Виждаш ли, Джак, това е проблемът.
– Какъв е проблемът?
– Ти предполагаш разни неща.
– Предполагам?
– Предполагаш, че вече съм се качил на борда.
Хардуик се втренчи съсредоточено и намръщено в пустия път пред него. Тикът се върна.
– А не си ли?
– Може би и да съм, може и да не съм. Работата е там, че аз ще ти кажа, когато взема решение.
– Ясно. Добре.
В колата настана тишина, която не бе нарушена, докато не преминаха Хъдсън и не поеха на запад по магистрала 287.
По време на пътуването Гърни разсъждаваше какво точно го бе притеснило и стигна до извода, че проблемът не беше Хардуик. Беше неговата собствена нечестност. Всъщност той вече беше на борда. Имаше някои моменти в делото – освен стряскащата снимка на Карл Спалтър, които бяха събудили интереса му.
Но се преструваше, че не е решил. И тази преструвка бе свързана по-скоро с Мадлин, отколкото с Хардуик. Преструваше се – и по този начин й показваше, че подхожда към случващото се рационално и обмисля някакви обективни критерии, когато – ако трябваше да е честен – изобщо не беше така. Включването му вече не беше въпрос на рационален избор – не повече, отколкото идеята, че е възможно да избере дали да е подвластен на гравитацията.
Истината бе, че нямаше нещо, което да привлича вниманието и любопитството му повече от заплетен случай на убийство. Понякога можеше да си измисли всякакви оправдания. Можеше да си каже, че всичко е заради справедливостта. Заради тежкия баланс в общата схема на събитията. Заради борбата в името на онеправданите. Заради кръстоносния поход в търсене на истината.