Върна се на малкия паркинг и видя на отсрещната му страна павиран път, който минаваше под дървена пергола, обвита с розови цветя, до която имаше табела с надпис „Вход за пешеходци“. Докато минаваше през него, се обърна назад. Полет Пърли все още стоеше пред къщата и го следеше с поглед, издаващ едновременно любопитство и притеснение.
Не му беше нужно много време, за да разбере какво е имал предвид Хардуик с описанието „доста особено“. Мястото не приличаше на нито едно гробище, което беше виждал. И същевременно в него имаше нещо познато, можеше да се закълне в това.
Основното трасе, по което се минаваше, представляваше нежно виеща се павирана алея, минаваща успоредно на ниската тухлена стена, която обграждаше имота. От нея към центъра на гробището, на равни разстояния една от друга, тръгваха по-малки пътеки, разделени с пищно избуяли рододендрони, люлякови храсти и бучиниши. От тези пътеки се отклоняваха други, още по-малки, всяка от които водеше – също като алея пред входа на къща – до окосен тревен парцел с размера на малко дворче, отделен от съседите си с редица от високи до кръста спиреи1 и лехи от кремове. Във всеки от тревните парцели, в които влизаше, имаше по няколко мраморни надгробни плочи, като на всяка бе изписана само една дата вместо традиционните дата на раждане и дата на смърт.
До всеки парцел имаше обикновена черна пощенска кутия с изписано отстрани фамилното име. Гърни отвори няколко кутии, докато обикаляше по пътеките, но не намери нищо в нито една.
След като обикаля двайсетина минути, стигна до пощенската кутия с името Спалтър. Тя бележеше входа на най-големия от парцелите, които бе видял досега. Намираше се на едно от най-високите места в гробището – леко извисяващо се хълмче, от което се виждаше малката рекичка, минаваща покрай стената на гробището. Отвъд реката беше щатският главен път, който разсичаше Лонг Фолс на две. В далечния край на пътя се извисяваха няколко триетажни жилищни сгради, гледащи към гробището.
1 Спирея (Spiraea) – един от най-разпространените бързорастящи декоративни храсти у нас. – б. пр.
Глава 13
Смърт в Лонг Фолс
Гърни вече беше запознат с основната топография, структури, ъгли и мащаби. Всичко бе документирано в досието по делото. Но да види сградата и после да открие точния прозорец, от който бе изстрелян фаталният куршум, насочен към мястото, на което се намираше в момента, имаше разтърсващ ефект. Ефектът на сблъсъка на реалността с предварителните представи. Беше имал подобни преживявания на безброй местопрестъпления. Дупката между картината в съзнанието му и действителното сетивно въздействие беше това, заради което беше изключително важно да е тук.
Физическата сцена на престъплението беше реална и неподправена по начин, по който никоя снимка или описание не биха могли да бъдат. В нея се таяха отговори, които човек би могъл да открие, ако гледа с отворени очи и с отворено съзнание. Ако се взреше внимателно, мястото щеше да му разкаже своята история. Щеше да му даде – съвсем буквално – отправна точна, на която да застане, и от която да осмисли реалните възможности.
След като направи предварителен 360-градусов оглед на околността, Гърни се съсредоточи върху детайлите на самия парцел на Спалтър. Беше почти двойно по-голям от най-големия, който бе видял досега – размерите на централната окосена площ бяха приблизително двайсет на петнайсет метра, и бе обграден с ниска, добре поддържана ограда от розови храсти. Преброи осем плоски мраморни плочи, подредени легнали в редици в тревата, като за всяко гробно място бяха отделени приблизително два на три метра. Най-ранната дата – 1899 година, бе на плоча с името Емерлинг Спалтър. Най-скорошната – 1970 година, бе с името на Карл Спалтър.
Ръбовете на буквите на лъскавата повърхност бяха отчетливи и очевидно скоро гравирани. Очевидно не беше датата на смъртта на Карл. Дали беше датата на раждането му? Вероятно.
Докато оглеждаше плочата, забеляза, че тя е точно до тази на Мери Спалтър, майката на чието погребение Карл беше прострелян. От другата страна на гроба на Мери имаше плоча с името на Джоузеф Спалтър. Баща, майка и убит син. Странна семейна сбирка на доста странно гробище.
Баща, майка и убит син – син, който се бе надявал да стане губернатор – всички, превърнали се в прах, в нищо.
Докато размишляваше за тъжната нищожност на човешкия живот, Гърни изведнъж чу зад себе си механично буботене. Обърна се и видя малка електрическа количка за голф, която спря до розовата ограда на парцела на Спалтър. Шофьорът беше Полет Пърли, която му се усмихна с леко любопитство в погледа.