Той пристъпи по-близо до нея и заговори с тон, сякаш й споделяше поверителна информация.
– Присъдата ще бъде обжалвана. Има някои отворени въпроси и вероятни пропуски в доказателствата.
Жената смръщи вежди.
– Нали всички случаи за убийство се обжалват автоматично?
– Да. И голяма част от присъдите влизат в сила. Но този случай може би ще е различен.
– Различен?
– Нека ви попитам отново. Каква беше първата ви реакция – първото нещо, което почувствахте, – когато научихте, че Карл Спалтър е бил прострелян?
– Когато научих ли? Искате да кажете, когато забелязах?
– Забелязахте?
– Аз първа я видях.
– Какво видяхте?
– Малката дупчица в слепоочието му. Отначало не бях сигурна, че е дупка. Изглеждаше просто като кръгло червено петно. Но после отстрани на челото му започна да се стича тънка червена струйка. И аз разбрах, просто разбрах.
– Казахте ли го на следователите?
– Естествено.
– Невероятно. Разкажете ми повече.
Тя посочи към място на няколко метра от Гърни.
– Ето тук беше, точно тук – на това място първите няколко капки кръв паднаха от челото му в снега. Виждам го и сега. Виждали ли сте някога кръв в снега? – Очите й се разшириха при спомена. – Най-яркото червено, което можете да си представите.
– Защо смятате, че точно в този момент е бил...
Тя отвърна, преди Гърни да довърши въпроса си.
– Заради това. – Посочи друго място на земята, на около метър от тях.
Едва когато Гърни пристъпи натам, видя малък зелен диск под нивото на тревата. Имаше дупчици по периферията си.
– Пръскачка?
– Беше паднал по лице на сантиметри от нея. – Управителката отиде до мястото и постави крака си до пръскачката. – Точно тук.
Гърни беше смаян от студенината и враждебността на жеста.
– Всички погребения ли посещавате?
– И да, и не. Аз съм управител на мястото, но и живея тук, в къщата. Така че никога не съм много далеч. Но винаги се държа на дискретно разстояние. Според мен погребенията са за семейството и приятелите. Разбира се, на погребението на Спалтър присъствах много по-видимо.
– По-видимо?
– Е, не смятах, че е редно да седя със семейството на господин Спалтър и близките до него хора, затова останах леко встрани, но определено присъствах по-видимо, отколкото на други погребения.
– Защо?
Тя се изненада от въпроса му.
– Заради отношенията ми с тях.
– А какви са те?
– „Недвижими имоти Спалтър“ са моите работодатели.
– Семейство Спалтър притежава „Уилоу рест“?
– Мислех, че всички го знаят. „Уилоу рест“ е основано от Емерлинг Спалтър, дядото на... наскоро починалия. Не знаехте ли?
– Трябва да сте търпелива с мен. Нов съм в случая и съм абсолютно незапознат с историята на Лонг Фолс. – Видя известна критичност в изражението й и добави с леко заговорнически тон. – Виждате ли, бях повикан, за да добавя съвсем нова гледна точка към делото. – Остави й секунда-две, за да обмисли думите му, после продължи. – Сега нека се върнем към въпроса какво почувствахте, когато осъзнахте – забелязахте – какво е станало.
Тя се поколеба, устните й се свиха.
– Защо е толкова важно?
– Ще ви обясня след минутка. Но нека ви попитам и нещо друго. Какво почувствахте, когато научихте, че Кей Спалтър е арестувана?
– О, божичко! Смайване. Шок. Пълен шок.
– Добре ли познавате Кей?
– Очевидно не толкова добре, колкото смятах. Нещо такова може да те накара да се замислиш дали наистина познаваш някого. – Умълча се и на лицето й се появи ново изражение – нещо като лукаво любопитство. – Защо е всичко това? Тези въпроси. Какво целите?
Гърни я изгледа продължително и строго, сякаш преценяваше доколко може да й се довери. После си пое дълбоко дъх и заговори, като се надяваше да е докарал поверителен тон.
– Има нещо странно в ченгетата, Полет. Очакваме хората да ни казват всичко, но не искаме да разкриваме нищо. Разбирам защо го правим, но понякога... – Млъкна, пое си дъх и заговори бавно, гледайки я право в очите. – Останах с впечатлението, че Кей е била много по-мил и приятен човек от Карл. И не е от типа хора, които са способни на убийство. Опитвам се да разбера дали съм прав, или греша. Не мога да го направя сам. Нуждая се от сътрудничеството и идеите и на други хора. Имам усещането, че може би вие ще ми помогнете.
Жената просто го гледа няколко секунди, после леко потръпна и обви ръце около тялото си.
– Мисля, че трябва да дойдете с мен в къщата. Сигурна съм, че ще завали всеки момент.