– И Джо е бил баща на Карл и Джона? – вметна Гърни.
Тя кимна.
– Тъмната страна на Джо премина изцяло в Карл, а всичко добро и разумно отиде в Джона. Казват, че във всеки от нас има нещо добро и нещо лошо, но в случая с братята Спалтър не беше така. Джона и Карл. Ангелът и дяволът. Мисля, че Джо го осъзнаваше и начинът, по който ги обвърза заедно, за да наследят бизнеса му, беше неговият опит да разреши проблема. Може би се надяваше да постигне баланс. Разбира се, не се получи.
Гърни отпи от кафето си.
– Какво се случи?
– След като Джо почина, те вече не бяха просто две противоположности – станаха врагове. Не можеха да се съгласят за нищо. Карл се интересуваше само от пари, пари, пари – и не го беше грижа как ще ги спечели. За Джона това беше непоносимо и тогава той основа Киберкатедралата и изчезна.
– Изчезна?
– В голяма степен. Възможно е да се свържеш с него чрез сайта на катедралата, но няма реален физически адрес. Носят се слухове, че винаги е в движение, живее в къща на колела и ръководи проекта си и всичко друго от компютър. Когато се появи на погребението на майка си в Лонг Фолс, никой не го бе виждал от три години. И дори тогава не знаехме, че ще дойде. Мисля, че искаше да се откъсне от абсолютно всичко, свързано с Карл. – Умълча се. – Може би дори се боеше от него.
– Боял се е?
Полет се наведе и взе чашата си, като отново я хвана с две ръце. Прокашля се.
– Не ми е лесно да го кажа, но Карл Спалтър нямаше съвест. Ако искаше нещо, не мисля, че имаше граница, която не беше готов да премине.
– Кое е най-лошото нещо...
– Най-лошото, което някога е правил? Не знам и не искам да знам. Но знам какво стори на мен – или поне какво се опита да ми стори – каза тя и очите й се разшириха от гняв.
– Разкажете ми.
– Със съпруга ми Боб живяхме тук петнайсет години, откакто той прие работата в „Уилоу рест“. Долният етаж винаги е служел за офис, а малкият апартамент на горния етаж върви с работата. Преместихме се веднага след като Боб бе назначен. Това беше нашият дом. И в известен смисъл и двамата вършехме работата. Правехме го заедно. Чувствахме, че е повече от работа; беше обвързване, посвещение. Начин да помогнем на хората в най-ужасните периоди от живота им. Не беше просто начин да си изкарваме прехраната – беше животът ни.
Очите й се насълзиха. Тя премигна няколко пъти и продължи.
– Преди десет месеца Боб получи масивен инфаркт. В този коридор – кимна Полет, погледна към вратата и за миг притвори очи. – Умря преди идването на линейката. – Тя си пое дълбоко дъх и след миг продължи. – В деня след погребението получих имейл от асистента на Карл в агенцията. Имейл. В който пишеше, че грижите за „Уилоу рест“ ще бъдат поети от компания за управление на гробищни паркове – представяте ли си подобно нещо? – компания за управление на гробищни паркове. И че за ефективното прехвърляне на дейността трябва да освободя къщата през следващите шейсет дни.
Тя се втренчи в Гърни и стана от стола, изпълнена с гняв.
– Какво ще кажете за това, а? След петнайсет години! В деня след погребението на мъжа ми! С имейл! Проклет, противен, отвратителен, обиден имейл! Съпругът ти е мъртъв, сега се разкарай! Кажете ми, детектив Гърни – какъв човек би сторил подобно нещо?
Когато му се стори, че яростта й стихна, той каза внимателно:
– Това е било преди десет месеца. Радвам се, че все още сте тук.
– Тук съм, защото Кей Спалтър направи – на мен и на всички на този свят – голяма услуга.
– Имате предвид, че Карл е бил прострелян, преди да изтекат тези шейсет дни?
– Точно така. Което е доказателство, че в света все пак има нещо добро.
– Значи все още работите за „Недвижими имоти Спалтър“?
– Всъщност за Джона. Когато Карл беше обявен за умствено неспособен, пълният контрол върху фирмата премина към Джона.
– Нима половината от нея не е част от състоянието и завещанието на Карл?
– Не, повярвайте ми, състоянието на Карл е достатъчно голямо и без точно тази фирма – беше зает с толкова много други проекти. Но когато става дума за „Недвижими имоти Спалтър“, договорът, който Джо ги накара да подпишат, гласи, че братът, който надживее другия, получава всичко.
Този факт се стори на Гърни достатъчно сериозен, че да присъства задължително в досието по случая, но беше сигурен, че не е споменат. Каза си, че непременно трябва да попита Хардуик дали е наясно с това.
– А вие откъде знаете това, Полет?