– Джона ми го обясни в деня, в който пое компанията. Той е много открит човек. Създава впечатление, че наистина няма никакви тайни.
Гърни кимна, като се опита да прикрие скептицизма си. Никога не беше срещал човек без тайни.
– Предполагам, че Джона е сложил край на плановете на Карл за управление на „Уилоу рест“ от външна фирма?
– Абсолютно. Незабавно. Всъщност той ми предложи работата на Боб при същата заплата. Каза, че работата и къщата ще бъдат мои дотогава, докато ги искам.
– Явно е щедър човек.
– Знаете ли онези празни апартаменти отвъд реката? Джона каза на охраната да спре да гони бездомниците оттам. Дори отново включи тока заради тях – а Карл го беше изключил.
– Прилича ми на човек, който го е грижа за хората.
– Да го е грижа ли? – Лицето на Полет се промени рязко, осветено от почти неземна усмивка. – Джона не просто го е грижа. Джона е светец.
Глава 15
Цинично предложение
На по-малко от петстотин метра от луксозно поддържаната територия на „Уилоу рест“ Акстън авеню предлагаше далеч по-различни доказателства за икономическата реалност на района. Половината магазини по улицата бяха занемарени, другата половина – пусти. Прозорците на апартаментите над тях изглеждаха запуснати, ако не и напълно изоставени.
Гърни паркира пред прашен на вид магазин за електроника, който според документите в досието заемаше първия етаж на сградата, от която е бил изстрелян куршумът. Логото, личащо на лошо боядисаната табела над витрината, показваше, че някога е бил част от веригата „Радио Шак“.
Точно до магазина беше вратата, водеща към жилищната част от сградата. Беше леко открехната. Гърни я бутна и влезе в малко мръсно фоайе. Единствената светлина идваше от самотната крушка, закрепена на тавана и поставена зад желязна решетка. Посрещна го стандартната миризма на изоставена градска сграда – урина, смесена с мириса на алкохол, повръщано, цигарен дим, боклук и изпражнения. И разбира се, обичайният шум. Някъде над него спореха мъжки гласове, звучеше хип-хоп, лаеше куче и пищеше малко дете. Липсваше само затръшване на врата и тропот на стъпки по стълбите и сцената щеше да се превърне в абсолютно филмово клише. Точно тогава Гърни чу от горния етаж вик: „Майната ти, тъп копелдак!“, последван от стъпките на някой, който наистина слизаше по стълбите. Би се усмихнал на съвпадението, но прекалено много му се гадеше от мириса на урината.
Звукът от стъпките се усилваше и скоро в горната част на сумрачното стълбище, водещо към фоайето, се появи млад мъж. Когато забеляза Гърни, се поколеба за миг, после мина покрай него и излезе на улицата, където спря рязко, за да запали цигара. Беше мършав, с тясно лице, остри черти и права коса до раменете. Дръпна нервно и отчаяно два пъти от цигарата, после бързо се отдалечи.
Гърни се поколеба дали да не отиде в мазето за ключа, който Кей му беше казала, че е скрит зад пещта. Но реши първо да огледа сградата и после да вземе ключа, ако му потрябва. Доколкото знаеше, апартаментът, който го интересуваше, е отворен. Или населен от наркодилъри. Вече не носеше оръжие със себе си, както бе правил по време на случая „Добрия пастир“, а не искаше да се натъкне, непоканен и невъоръжен, на нервен наркоман с автомат „Калашников-47“.
Изкачи се бързо и тихо по стълбите. На всеки етаж имаше по четири апартамента – два в предната част на сградата и два в задната. На третия етаж зад една врата се носеше гангстерски рап, а зад друга се чуваше детски плач. Потропа на две от вратите, зад които беше тихо, и единствената реакция, която получи, бе шум от приглушени гласове зад едната. Когато потропа на другите две, рапът леко утихна, детето продължи да плаче, но никой не отвори. Замисли се дали да не блъсне по-силно, но се отказа. Нежният подход обикновено предоставяше повече възможности. А Гърни обичаше възможностите и искаше да има колкото се може по-голям брой на разположение.
Слезе в коридора на втория етаж, който също като другите бе осветен от една-единствена крушка зад метална решетка в средата на тавана.
Ориентира се по спомени от снимките в досието и отиде до апартамента, от който беше стреляно. Когато долепи ухо до вратата, чу тихи стъпки – не в апартамента, а зад себе си. Обърна се бързо.
В края на стълбището стоеше набит сивокос мъж, неподвижен и напрегнат. В едната си ръка носеше малко черно метално фенерче. Беше изключено и той го държеше като оръжие. В захвата му Гърни разпозна следа от полицейско обучение.
Другата ръка на мъжа беше поставена на нещо, закрепено за колана му и прикрито от разтвореното му тъмно яке. Гърни беше готов да се обзаложи, че на гърба на якето с големи букви пише „Охрана“.