– Да говорите за кое?
– За вашето разследване, за факта, че търсите „нова перспектива“. Поверително ли е? Мога ли да го обсъдя с Джона?
Гърни си даваше сметка, че това, което ще каже, трябва да му свърши работа и с Полет, и с Франк. Нямаше да е лесно да подбере подходящите думи, но можеше да е добра възможност.
– Ще го кажа така – предпазливостта винаги е добродетел. При разследване на убийство може да ти спаси живота.
– Какво ми казвате?
– Ако Кей не го е направила, трябва да е бил някой друг. Може дори да е човек, когото познавате. Няма начин да кажете погрешното нещо на погрешния човек, ако изберете да не казвате нищо на никого.
– Плашите ме.
– Това е целта.
Тя се поколеба.
– Добре. Разбирам. Нито дума на никого. Благодаря.
Полет затвори.
Гърни продължи да говори, сякаш тя все още е на телефона:
– Добре. Но трябва да погледна апартамента... Не, всичко е наред. Мога да взема ключ от местните ченгета или от офиса на „Спалтър“. Да, няма проблем... – Разсмя се престорено. – Да, права сте. – Още смях. – Не е забавно, знам, но какво пък толкава... Човек трябва и да се смее.
Още преди години бе разбрал, че нищо не прави фалшивия разговор по-достоверен от необяснимия смях. И няма по-добра причина за това човек да пожелае да ти даде нещо от убеждението, че можеш да получиш това нещо от някъде другаде.
Гърни направи истинско показно в края на разговора и запътвайки се към стълбите, каза почти извинително на Франк:
– Трябва да отида до полицейския участък, за да ми дадат ключа. Ще се върна след малко.
Вече беше тръгнал да слиза припряно надолу, когато чу пазачът да казва вълшебните думи.
– Ей, не е нужно да ходиш. И аз имам ключ. Ще те пусна. Само ми кажи какво става.
Гърни се върна в сумрачния малък коридор.
– Можеш ли да ме пуснеш? Сигурен ли си, че не е проблем? Не трябва ли да поискаш разрешение?
– От кого?
– От Джона например?
Франк извади тежка връзка ключове от колана си и отключи апартамента.
– Какво му пука? Стига всичките самонастанили се бездомници в Лонг Фолс да са щастливи, и той е щастлив.
– Има репутация на много щедър човек.
– Да, още една шибана Майка Тереза.
– Явно не мислиш, че е по-добър от Карл, а?
– Не ме разбирай погрешно. Карл беше задник. Интересуваше се само от пари, бизнес и политика. Истински стопроцентов задник. Но беше от задниците, чиято мотивация можеш да разбереш. Напълно предсказуем.
– Предсказуем задник?
– Именно. А Джона е съвсем друго животно. Няма начин да предвидиш действията му. Той е шибана откачалка. Това тук е идеалният пример. Карл искаше всички бездомници да бъдат изритани на улицата. Има смисъл, нали? Джона дойде и каза: „Не, ще им дадем убежище“. Ще предложим на утрепките подслон от дъжда. Някакъв нов духовен принцип, схващаш ли? Почитай отрепките. Остави ги да пикаят на пода.
– Май не се връзваш на теорията за ангела и дявола по отношение на братята Спалтър.
Франк го изгледа замислено.
– Вярно ли е това, което каза по телефона?
– Кое?
– Че може би Кей все пак не е гръмнала Карл?
– Божичко, Франк, не осъзнавах, че говоря толкова високо. Това би трябвало да е тайна.
– Няма проблем, но искам да те питам – това реална вероятност ли е?
– Реална вероятност ли? Да, такава е.
– Значи всичко ще бъде подложено на втора оценка?
– Втора оценка ли?
– Ще прегледате наново всичко, което е било проучено при първото разследване.
Гърни снижи глас.
– Може и така да се каже.
Лека самодоволна усмивка, лишена от всякакво чувство за хумор, разкри пожълтелите зъби на Франк.
– Виж ти, виж ти... Значи Кей може и да не е стреляла. И това ако не е новина.
– Знаеш ли, Франк, оставам с впечатлението, че имаш да ми кажеш нещо.
– Може би имам.
– Ще ти бъда много признателен за всички идеи, които имаш по въпроса.
Франк извади кутия цигари от джоба си, запали една и вдиша продължително и замислено. В усмивката му се прокрадна нещо зло и дребнаво.
– Замислял ли си се някога, че господин Идеален може да не е чак толкова идеален?
– Джона ли?
– Господин Щедрост. Господин Бъди-добър-с-отрепките. Господин Шибана-киберкатедрала.
– Струва ми се, че си видял и друга негова страна.
– Може би съм видял същата страна, която е видяла майка му.
– Майка му ли? Познавал си Мери Спалтър?
– Преди посещаваше главния офис от време на време. Когато Карл отговаряше за всичко.