– И тя е имала проблеми с Джона?
– Аха! Никога не го е харесвала особено. Не знаеше ли?
– Не, но с удоволствие бих чул нещо повече.
– Просто е. Тя знаеше, че Карл е гадняр и беше приела този факт. Разбираше коравите мъже. Джона беше прекалено сладникав за нейния вкус. Не мисля, че старата дама се доверяваше на цялата тази благост и съвършенство. Знаеш ли какво си мисля? Мисля, че тя беше наясно, че това са пълни простотии.
Глава 16
Като ножа
След като отвори апартамента и получи уверенията на Гърни, че ще е там, когато се върне след един час, озлобеният Франк продължи по маршрута, който според него включваше всички имоти на компанията „Спалтър“ в Лонг Фолс.
Апартаментът беше малък, но сравнително светъл в сравнение с мрачния коридор. След входната врата се влизаше в тясно антре с подгизнали дъски на пода. От дясната страна имаше малка тясна кухня, а отляво – празен гардероб и баня. Направо се виждаше средноголяма стая с два прозореца.
Гърни влезе и отвори прозорците, за да проветри. Погледна през Акстън авеню и през тясната река, която течеше отвъд него, чак до ниската тухлена стена на „Уилоу рест“. Там, на малкото хълмче, оградено от дървета, рододендрони, люляци и розови храсти, се намираше мястото, където Карл Спалтър беше прострелян и после погребан. Обвит от листа и храсти от три страни, парцелът напомни на Гърни за театрална сцена. Имаше дори и авансцена с арка – илюзия, създадена от хоризонталната част на уличния стълб, който се издигаше на речния бряг от страната на авенюто и от мястото, на което се намираше Гърни, изглеждаше така, все едно се надвесва над горната част на сцената.
Тази гледка обаче не можеше да се сравни с други театрални елементи от делото. Имаше нещо достойно за либрето на опера в това смъртта да застигне един мъж на гроба на майка му и той да се строполи на земята на същото място, където скоро ще бъде погребан. И нещо като от латиноамерикански сериал в историята за изневяра и алчност.
Гърни беше като омагьосан от гледката. Изпита онова странно вълнение, което го завладяваше винаги, когато смяташе, че се намира на мястото, където е стоял убиецът, и вижда същите неща, които е виждал и той.
В онзи ден обаче – според снимките от досието – по земята е имало тънка снежна покривка и две редици сгъваеми столове, шестнайсет на брой, разположени за опечалените в далечната страна на отворения гроб на Мери Спалтър. За да се увери, че си представя сцената правилно, трябваше да знае разположението на тези столове. И на преносимия подиум. И местоположението на Карл. Полет беше много детайлна за мястото, където се бе строполил Карл, но Гърни трябваше да си представи всичко заедно, всичко така, както е било в момента на изстрела. Реши да слезе долу и да вземе снимките на местопрестъплението от колата си.
Тъкмо когато се канеше да излезе от апартамента, звънът на телефона му го спря. Пак беше Полет, по-развълнувана от предишния път.
– Вижте, детективе, може би не съм разбрала правилно, но наистина не ми излиза от ума. Трябва да ви питам... Дали намеквате, че по някакъв начин Джона...? Наистина ли казвате, че...?
– Казвам, че случаят може да не е приключен, както смятат всички. Може би Кей е простреляла Карл. Но ако не е...?
– Но как е възможно да вярвате, че от всички хора именно Джона.. – повиши глас Полет.
– Почакайте. В момента знам само, че трябва да науча още много неща. Междувременно искам да сте предпазлива. Искам да сте в безопасност. Само това казвам.
– Добре. Разбирам. Съжалявам – каза тя и дишането й като че ли се нормализира. – Мога ли да помогна с нещо?
– Всъщност да. Аз съм в апартамента, от който е стреляно. Искам да си представя какво е виждал стрелецът от прозореца. Ще ми бъде много полезно, ако отидете в имота на Спалтър и застанете там, където стояхме, когато ми показахте положението на главата на Карл на земята.
– И където бяха паднали капките кръв в снега.
– Да. Капките кръв в снега. Може ли да отидете там сега?
– Предполагам... Да, разбира се.
– Страхотно, Полет. Благодаря ви. Вземете яркосиния чадър със себе си. Ще си личи чудесно оттук. И телефона, за да ми звъннете, когато стигнете там. Става ли?
– Добре.
Въодушевен от тази възможност за прогрес, Гърни бързо отиде до колата и взе досието. Върна се минути по-късно с големия хартиен плик под мишница – тъкмо навреме, за да види как някой влиза в съседния апартамент.
Бързо отиде до вратата и постави крака си в процепа, преди тя да се затвори.
Нисък, жилав мъж с дълга черна коса, вързана на конска опашка, вдигна глава към него. След секунда се усмихна широко, леко налудничаво, разкривайки няколко златни зъба – като клише за мексикански бандит в политически некоректен уестърн. В погледа му личеше напрежение и трескавост, които според Гърни се дължаха на наркотици, естествена нервност на характера или психическо заболяване.