Имаше проблем с уличния стълб в далечния край на Акстън авеню. Хоризонталната му част препречваше гледката. Ако Карл Спалтър бе около метър и осемдесет висок и беше стоял близо до мястото, което бе посочила Полет, нямаше начин фаталният куршум да е изстрелян към главата му от този апартамент.
От апартамента, където бе открито оръжието на убийството.
Апартаментът, в който криминалистите бяха открили следи от барут, съвпадащ с този на патрон „220 Суифт“ – и съвместим с намерената пушка и с парченцата куршум, извадени от главата на Карл Спалтър.
Апартаментът, в който според очевидци се бе намирала Кей Спалтър в сутринта на стрелбата.
Апартаментът, в който сега стоеше Гърни. Крайно озадачен.
Глава 18
Въпрос на пол
Объркването може да повлияе на хората различно – някои се стъписват и се вцепеняват. При други – като Гърни, ефектът е точно обратният. Фрапиращо несъответствие като факта, че изстрелът очевидно не е могъл да бъде направен през прозореца, през който е направен, му действаше като амфетамин.
Имаше неща, които искаше да провери в досието по случая веднага. Вместо да стои в празния апартамент, той отнесе кафявия плик до колата, отвори го на предната седалка и започна да преглежда първоначалния доклад за инцидента. Беше разпределен на две части, следвайки разделеното местопрестъпление – местоположението на жертвата и това на убиеца. За всяка от тях имаше отделна купчина снимки, описания, разпити и събрани доказателства и улики.
Първото, което го смая, беше един странен пропуск. Нито в доклада за инцидента, нито в някой от следващите бе споменат уличният стълб, който би попречил на изстрела. Имаше снимка на гробищния парцел на Спалтър, направена с телеобектив през прозореца на апартамента, но при липсата на разграфени маркери за положението на Карл в момента на стрелбата, проблемът с видимостта не беше толкова очевиден.
Скоро откри още един изненадващ пропуск. Не бяха споменати записи от охранителните камери. Със сигурност някой е проверил за такива във и около гробището, както и по Акстън авеню. Трудно му беше да повярва, че толкова рутинна процедура може да бъде пропусната, а още по-трудно – че е била направена и след това не е била отразена никъде в досието.
Пъхна документите под предната седалка, излезе от колата и заключи вратите. Огледа пресечката в двете посоки и видя общо три магазина и заведения, които на външен вид приличаха на работещи. Бившият магазин на „Радио Шак“, който сега май изобщо нямаше име; „Ривър кингс пица“; и нещо, наречено „Дизи дейз“, чиято витрина бе пълна с надути балони, но нямаше никакъв друг знак какво точно се продава вътре.
Най-близо до него беше безименният магазин за електроника. Когато Гърни се приближи, видя две написани на ръка бележки на стъклената врата: „Рециклирани таблети за 199 долара“ и „Ще се върна в два часа“. Гърни погледна часовника си – 2,09. Пробва вратата. Беше заключена.
Запъти се към пицарията, с идеята да си купи нещо за пиене и парче пица, когато до тротоара спря лъскав жълт корвет. Двойката, която излезе отвътре, съвсем не беше толкова лъскава. Мъжът бе в края на четиридесетте, с шишкаво тяло и повече косми по раменете, отколкото на главата. Жената беше малко по-млада, с щръкнала коса със сини и руси кичури, широко славянско лице и огромни гърди, опънали копчетата на полуотворената й розова блузка. Докато тя се мъчеше да се измъкне от ниската седалка, мъжът отиде до вратата на магазина за електроника, отключи я и погледна към Гърни.
– Търсиш ли нещо?
Въпросът, зададен гърлено и високо, прозвуча по-скоро като предизвикателство, отколкото като покана.
– Да. Но е малко сложно.
Мъжът сви рамене и махна към жената, която най-накрая се бе освободила от хватката на колата.
– Говори със София. Аз трябва да свърша нещо друго.
Влезе вътре, като остави вратата зад гърба си отворена.
София подмина Гърни, влизайки в магазина.
– Винаги има друго за вършене – измърмори тя. Гласът бе също толкова славянски, колкото и скулите. – Какво мога да направя за вас?