Все пак Гърни предпочете да не избързва и си напомни, че и най-добрите предположения си остават просто предположения. Реши да се заеме със следващия въпрос. Ако куршумът не беше дошъл точно от този апартамент, откъде би могъл да дойде? Погледна отвъд малката река към синия чадър на Полет, все още отворен на земята, за да отбележи мястото, където е паднал Карл.
Огледа фасадите на сградите по улицата и видя, че куршумът би могъл да бъде изстрелян буквално от всеки от четиридесет и двата прозореца, гледащи в посоката на „Уилоу рест“. Без да има начин да определи по-вероятните, бройката си бе предизвикателна. А и какъв беше смисълът? Ако в първия апартамент бяха открити следи от барут, идентичен с този в патрон „220 Суифт“, значи там би трябвало да е стояло оръжието, изстреляло патрона. Възможно ли бе да е стреляно по Карл Спалтър от друг апартамент, после пушката да е занесена до апартамента с „невъзможната“ стрелба, да е стреляно отново и оръжието да е оставено нарочно на триножника? Ако е така, този друг апартамент би трябвало да е съвсем наблизо.
Най-близкият, разбира се, беше съседният – апартаментът, зает от дребния мъж, който наричаше себе си Боло. Гърни влезе в коридора на сградата, изкачи стъпалата по две наведнъж, отиде веднага до апартамента на Боло и потропа внимателно на вратата.
Отвътре се разнесе звук от бързо движещи се стъпки, нещо се плъзна – може би се отвори или затвори врата, после наистина се тръшна врата, а стъпките се чуха още веднъж, този път точно от другата страна на вратата, до която бе застанал Гърни. Инстинктивно той отстъпи встрани – стандартна процедура, когато имаше причина да се очаква негостоприемно посрещане. За първи път, откакто бе дошъл в Лонг Фолс, Гърни се запита дали идването му тук невъоръжен беше мъдро решение.
Пресегна се и отново потропа, много предпазливо.
– Ей, Боло, аз съм.
Чу плъзгането на две резета и вратата се отвори с около седем сантиметра – колкото позволяваха веригите.
Лицето на Боло се появи зад процепа.
– Мамка му. Ти се върна. Човекът, който иска да оглежда всичко. Всичко си е доста голяма работа, човече. Какво има сега?
– Дълга история. Мога ли да погледна през прозореца ти?
– Това е смешно.
– Може ли?
– Ама ти сериозно ли? Не се майтапиш? Искаш да погледнеш през прозореца ми?
– Важно е.
– Чувал съм много големи лафове, човече, но този е добър. – Затвори, махна веригите и отвори вратата отново, по-широко. Носеше дълга жълта баскетболна тениска, стигаща до коленете му, и май нищо друго. – „Мога ли да погледна през прозореца ти?“. Трябва да го запомня. – Отстъпи назад, за да даде път на Гърни да влезе.
Апартаментът, изглежда, беше двойник на този до него. Гърни погледна в кухнята, после надолу по късата насрещна стена, където би трябвало да е банята. Вратата й беше затворена.
– Гости ли имаш? – попита Гърни.
Златните зъби се появиха пак.
– Посетителка. И не иска никой да я вижда. – Посочи към прозорците в далечния край на дневната. – Нали искаше да гледаш? Върви и гледай.
Гърни не се чувстваше удобно от мисълта за затворената врата на банята, не искаше да има подобно неизвестно зад гърба си.
– Може би по-късно.
Отстъпи назад към отворената врата и се облегна под такъв ъгъл, че да вижда едновременно всяко движение в апартамента и на стълбищната площадка.
Боло кимна одобрително.
– Добре. Човек трябва да е предпазлив. Никакви тъмни ъгълчета, нали така. Умно.
– Разкажи ми за Фреди.
– Казах ти. Изчезна. Когато си играеш с шибаняци, има голям шанс да ти разкажат играта. Колкото по-голям е шибанякът, толкова по-прецакан си ти.
– Фреди свидетелства на процеса на Кей Спалтър, че тя е била в съседния апартамент в деня, когато съпругът й бе прострелян. Знаеше ли?
– Всички знаят.
– Но ти не си видял Кей, нали?
– Мисля, че може и да съм я видял... поне някой като нея.
– Какво означава това?
– Това, което казах и на другото ченге.
– Искам да го чуя от теб.
– Видях дребен... дребен човек, много приличаше на жена. Нисък, тънък. Като танцьор. Има си дума за това. Миньонче. Знаеш тази дума, нали? Някаква скапана френска дума. Изненадан ли си, че я знам?
– Каза „много приличаше на жена“. Но не си сигурен, че е била жена?
– Първия път помислих, че е. Но ми е трудно да кажа. Слънчеви очила. Широка лента за глава. Голям шал.
– Първия път? Колко пъти...
– Два пъти. Казах на другото ченге.